Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Имаме нужда от твоята помощ при разчитането на една карта — отговорих аз и погледнах към брат Гуидо. Той само ми кимна, с което ми разреши да посветя генуезеца в нашата тайна. — Според нас звездата тук обозначава мястото на военно нападение, което ще се проведе утре — допълних и извадих картата от корсажа си.
Синьор Кристофоро се наведе, за да огледа изобразената на картата суша, и усмивката се смръзна върху лицето му.
— Къде намерихте това?
— Във Венеция. Но първо намерих друго. — Показах му и дървения цилиндър. — Ние… отпечатахме го в Милано — допълних кратко. Предпочетох да не го занимавам с подробности от рода, че като основа използвахме една страница от Библията, а вместо мастило — вино за причастие. Историята си беше достатъчно невероятна, а и картата говореше сама за себе си.
Той пое цилиндъра от ръцете ми и го претегли в неговите. После отбеляза:
— Това е ротогравюра. Дървен цилиндър, в който е изрязана карта. Както виждате, такива правим и ние. — Посочи с ръка към дървените свитъци на рафта си. — Моряците често предпочитат да пренасят картите си по този начин, особено на продължителни и опасни пътувания. Така няма опасност да бъдат похабени нито от вятъра, нито от дъжда, както би се случило с един пергамент. Не могат и да се скъсат. А ако корабът потъне, ротогравюрите изплават на повърхността и морето ги изхвърля на брега заедно с останките, за да известят онези, които идват след тях. — Пак завъртя цилиндъра и промърмори: — За по-сигурно искам да направя още един отпечатък, защото не бих казал, че сте използвали най-добрите материали за тази цел. — Приятелска усмивка. — Отпечатъкът ви е ясен като февруарска мъгла. Може ли? — поиска разрешението ни той и ние едновременно кимнахме.
Синьор Кристофоро ни отведе до дебела дървена дъска, върху която забоде чисто ново парче пергамент. Завъртя ротогравюрата в легенче с гъсто черно мастило, а после я превъртя върху чистия пергамент — само веднъж. След този експертен отпечатък вече виждахме ясно всички детайли, а звездата, която бяхме забелязали в горния ляв край на неизвестната държава, се оказа кръст с четири къси рамена. Синьор Кристофоро стоеше като гръмнат, без да отлепя очи от картата. Проследих изцъкления му поглед до изцапания с мастило цилиндър в ръцете му, което цапаше и пръстите му, но той като че ли не го забелязваше.
Стори ми се, че се досещам за причината за неговата реакция.
— Да не би да е някоя от твоите карти? — попитах.
— Не — отговори той и се вторачи внимателно в горния край. — Иначе много прилича на моята, но тук има една змия, изрязана в дървото. А ние слагаме кръст — кръста на Генуа. — Свали една от собствените си ротогравюри от рафта и ми показа.
— Но това е кръстът от нашата карта! — възкликнах сащисано.
— Да, четири рамена с еднаква дължина, като Малтийския кръст — вметна брат Гуидо.
— Именно! Или като генуезкия кръст, защото той украсява и нашия флаг! Затова се налага отново да ви попитам — откъде взехте тази ротогравюра?
Набързо, без да вярвам на собствените си думи, аз му разказах — за бурята, за базиликата на дожа и за коня Зефир. Той само кимна веднъж-дваж, без да задава никакви въпроси. Забелязах, че брат Гуидо се опитва да разгадае изражението му, което се преповтаряше напълно и в изражението на брат му Бартоломео.
— Но какво има? Какво не е наред? — не се стърпях накрая аз.
Двамата братя се спогледаха и накрая синьор Бартоломео започна:
— Ами просто това, че тази суша тук е полуостровът, познат като Италия.
Пак тази дума!
— И ние така си помислихме — съгласи се брат Гуидо. — А кръстът обозначава Монако, нали? Защото е в крайната северозападна точка на сушата. Монако е, нали? Мястото, което ще бъде нападнато, е Монако, вратата към Франция, не съм ли прав?
Синьор Кристофоро поклати глава и изрече гробовно:
— Не, приятелю! Напълно съм сигурен в това, което виждаме. Мястото на града е обозначено не само чрез географската ширина и дължина, но и чрез емблемата на самия град. Което ще рече, че военното нападение, ако изобщо има такова, е срещу Генуа!
Втора глава
Подредихме се — този път четирима — на ниските столчета около разтворената пред нас върху печатната маса „Примавера“. Защото беше настанал моментът да споделим тези най-невероятни елементи от загадката с нашите приятели — че стратегията на Седемте е скрита в картината. Двамата братя се приведоха над пергамента така, както бяхме правили и ние през всичките тези месеци, и огледаха платното с опитните си очи на картографи, улавяйки в него нови детайли подобно на корморани, измъкващи риби от пенещите се вълни.