Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Както са го правили някога — възкликнах, припомняйки си преклонението на дон Феранте пред славата и могъществото на Римската империя.
Брат Гуидо кимна и продължи:
— Папата е ключова фигура в цялата конспирация. Той легитимира схемата в очите на света и мисля, че само заради него Лоренцо му е обещал, че Рим ще бъде столицата на новата нация. Защото вижте как Венера е застанала в центъра на картината и е най-високата фигура, с изключение на Купидон!
— Освен това — допълних аз, — тя е облечена като кралица и е вдигнала ръка за поздрав към всички останали.
— Значи Лоренцо де Медичи е в корените на всичко това. Стрелката на компаса! — изрече с удивление синьор Кристофоро.
Замислих се върху метафората му за Лоренцо като стрелката, която сочи пътя. Погледът ми се плъзна към меча на Меркурий — остър, метален. Показващ пътя на останалите.
— Сега вече разбрах защо мечът на Меркурий сочи към Симонета! — извиках възбудено. — Защото врагът е Генуа!
— Не трябва да пропускаме и вида на този меч — допълни брат Гуидо, изваждайки собствения си меч от ножницата му. Острието запя и всички се загледахме с ужас в смъртоносната извивка на стоманата. — Това е ятаган в източен стил — по турски модел, зает от нашия сразен враг по време на Битката за Отранто, когато генуезците успяват да отблъснат турците и да ги върнат в земите им.
— А Симонета носи на врата си кръст от перли — емблемата на нейния град! — довърших триумфално.
— А как успяхте да разкриете останалите конспиратори, тези височайши особи? — попита синьор Бартоломео.
— Някои от тях се издадоха със собствените си думи — отговори брат Гуидо. — Други пък издадоха другите. Но всички до един носеха златен пръстен с деветте топки на Медичите.
— На левия си палец, нали? — извика внезапно синьор Кристофоро и брат Гуидо го погледна изненадано с удивителните си сини очи.
— Да. Как разбра?
— Погледнете внимателно — левите палци на всичките седем заговорници са скрити!
Огледах подред всяка от фигурите на картината, неспособна да повярвам на очите си. Майко Божия! Как сме го пропуснали?
Огненокосата Пиза криеше левия си палец, хваната за ръката на Симонета — Генуа. Фиамета — Неапол, бе скрила левия си палец зад пръстите на сестра си Пиза. Семирамида — Рим, бе скрила левия си палец в алените дипли на сватбеното си наметало. Аз, Флора, бях скрила левия си палец под полата с розите. Левият палец на Хлорида — Венеция, беше скрит зад ръката, която тя бе протегнала, за да хване ръката на дъщеря си. Зефир — Болцано, синьокрилият дух, бе скрил левия си палец в роклята на нимфата, която нападаше. Меркурий — Ботичели — Милано бе скрил левия си палец зад гърба си. Единствено Генуа, единствено Симонета бе показала левия си палец — вдигнат високо и гордо, примамващ окото, свързан с десния палец на Неапол — една от най-високите точки в цялата композиция. Дори и дребният Купидон — нашият водач през загадките на тази картина, бе скрил левия си палец зад лъка си.
— Мътните го взели, вие сте прави! Напълно прави! — ахна брат Гуидо. — Сега, когато го забелязах, ми се стори очевидно.
— Обаче не ми изглежда правилно — промърморих.
— Именно! — съгласи се брат Гуидо. — А добре знаем, че точно в тази картина няма нищо случайно. Ботичели е най-добрият художник от своето поколение. Начинът, по който разбира и представя човешките форми, е неподражаем. Въпреки това някои от ръцете изглеждат определено неловко. Особено силно се натрапва лявата ръка на Зефир — не мислите ли, че когато човек сграбчва друг в пристъп на гняв или страст, би използвал и палеца си, за да го хване по-добре? — Бузите му леко порозовяха, но той бързо продължи: — Даже лявата ръка на Семирамида не хваща както трябва алената й мантия. Но Ботичели никога не би нарисувал човек в неправилна поза. Той е твърде добър художник, за да допусне подобна грешка. Значи всичко това трябва да е нарочно, а оттук и изводът — че всички крият нещо, и по-точно — участието си в алианса!
— Съвсем нарочно си беше! — извиках внезапно. — Защото, когато бях модел на Ботичели, той лично ми нагласи ръцете! Спомням си добре как скри палеца ми под една гънка на роклята, върху която бяха розите. Изобщо не беше случайно! Но защо точно палците, а?
Брат Гуидо сви рамене и отговори:
— По нашите земи е обичайно да захапеш палеца си пред човек, когото предизвикваш на двубой. Мисля, че произходът на този жест се корени в рицарските времена, когато при подобни обстоятелства са измъквали ръкавицата си със зъбите си, започвайки от левия палец, така че дясната ръка да може да поеме лявата ръкавица и да я хвърли в лицето на противника.