Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Значи всичко това са градове, тези фигури и божества — изрече с благоговение синьор Кристофоро.
— Точно така — потвърди брат Гуидо и започна да ги изброява, сочейки: — Пиза, Неапол, Рим, Флоренция, Венеция, Болцано и Милано. През последните дванайсет месеца сме били във всеки от тези градове — било по силата на случайността, било нарочно. И всеки херцог, крал, ерцхерцог и дори самият принц на Църквата, с които се запознахме, може да се нарече категорично виновен.
— А това определено е Генуа — намеси се синьор Бартоломео. — Защото това е нашата Симонета, Бог да дари с покой душата й.
— Да.
— До какъв извод стигаме тогава — че Седемте планират да нападнат осмата фигура — Генуа? Че Генуа не е член на Седемте, а по-скоро жертва и цел? Че вашият дож не е в заговор с останалите, така ли?
— Бих повярвал по-скоро в това, отколкото да допусна, че дожът ще се съюзи с Пиза и Венеция за каквото и да било. Простете ми, милорд и милейди, обаче той по-скоро би позволил на жена си да се съвкупли с хрътка, отколкото да влезе в каквото и да било общо начинание със заклетите си врагове и съперници! — отсече синьор Кристофоро.
Спомних си за онова, което ми бе казал брат Гуидо на влизане в Генуа и защо се бе обърнал към стражите с милански акцент, силно притеснен да не издаде нито собствения си акцент от Пиза, нито моя венециански произход.
— Но защо? — обадих се и аз. — Защо точно Генуа?
— Отговорът се крие в онова, което току-що каза брат ми — отговори синьор Бартоломео. — Ако Генуа е отказала да вземе участие в плановете на Лоренцо, то тогава каква полза могат да имат от нея? Щом Хабсбургите вече разполагат с търговски договор с Венеция, Генуа, която е на западното крайбрежие, ще се превърне от „Ла Суперба“, „Гордата“, както я наричаме ние, в обикновен краен пост, ще деградира от могъща морска държава с пълна независимост до обикновено рибарско селце.
— А ако Генуа не се присъедини към Седмината, тогава съюзът им не би могъл да бъде в безопасност — продължи брат му. — Защото Генуа е задната врата на полуострова към Франция, Португалия, Испания, а също и Англия. Тези велики нации надали ще се зарадват, ако полуостровът се обедини, защото подобна държава би се превърнала в невероятно могъща сила, при това точно в сърцето на Европа. Тогава ние бихме владели всички търговски маршрути и в Средиземно море, и в Атлантическия океан.
Започвах малко да се обърквам. Както винаги, брат Гуидо не пропусна да се намеси, за да изясни положението, но също както винаги облече обясненията си в думи, дълги като червеи за стръв.
— Искат да кажат, че междудържавните войни и гражданските бунтове държат „Италия“ в мир с останалия свят. — Забеляза погледа ми и се поправи: — Просто сме твърде заети да се бием едни с други, за да се бием с когото и да било другиго.
— Ооо! — кимнах.
— Италианските войни, както и вековните битки между гелфите и гибелините, съхраняват Европа от алчни очи — допълни синьор Кристофоро.
— Като същевременно множеството ни държави винаги могат да сключват договори с други сили, за да подсилят относителните си позиции на полуострова — Генуа с Франция, Милано с Бурбоните, Венеция с Хабсбургите, папските територии с Англия — продължи брат му и грозното му лице светна с блясъка на интелекта. — Но една обединена Италия би била непреодолима сила. Богата, с войници, калени в дългогодишни битки, и с четирите велики флоти на Венеция, Неапол, Пиза и най-великата от всички, разбира се, Генуа.
— Питам се обаче, щом сме се били едни с други толкова дълго, останало ли е изобщо нещо за обединение — отбелязах замислено аз.
— О, останало е, при това нещо много по-голямо от сумата на неговите части! — увери ме брат Гуидо. — Защото нашите държави притежават не само ненадмината боеспособност, но и велики културни достижения. Мъже като Полициано, който е описал „Пролетта“, и Ботичели, който я нарисува, са синове именно на това съревнование. Всяка държава се нуждае от пищен двор, за да надскочи съседите си. И към това военно и културно превъзходство се добавя и силата на самия Бог — допълни мрачно, — защото Негово светейшество папата е глава на Католическата църква. — Последното изрече с нескрито презрение. — Заедно всички биха могли да управляват света.