Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Да, вярно е, че приличаш на нея. Както лъвче прилича на лъвицата. Значи Джовани Мочениго е твой баща, така ли? Дожът на Венеция ти е баща?
— Точно така. И сега пристигам директно от свитата на майка ми. Доскоро бяхме в Болцано и Милано, където и ерцхерцог Сигизмунд, и херцог Лудовико Сфорца се присъединиха към този алианс. В момента Мавъра настъпва през планината с армия от хиляда конници и десет хиляди пешаци. Заедно с него са майка ми, баща ми и моят… — Задавих се със следващите думи. — Съпругът, когото са ми уговорили, лорд Николо де ла Торе от Пиза.
Всички тези имена, както и невероятно подробната информация, която му поднасях, го накара да ме погледне подигравателно. Но само донякъде.
— Докажи думите си!
За момент се обърках. Вцепених се. Обаче после си спомних за парите в колана ми.
— Ето! — Бръкнах и ги извадих. — Венециански дукати с печата на династията Мочениго. И това също. — Спомних си за маската на дожаресата и я извадих от качулката си.
Той се надигна от пухкавите си възглавници на не повече от ръка разстояние и измърка:
— Всички тези неща не ми казват нищо повече, освен че си била във Венеция. Нищо повече! Всъщност дори и това не ми казват. Преспокойно си могла да ги откраднеш от там или даже да ги спечелиш по гръб тук, в Генуа. А и ако ти си, както твърдиш, венецианка, тогава защо да ти вярвам? Та ние сме врагове!
Притворих отчаяно очи и почти чух тропота на хилядата коне по склоновете на планините, нахлуващи в морската равнина. Почти чух гръмотевичния тътен на огромните обсадни машини, спускащи се след тях. Мина ми през ума да извадя и картината, обаче си дадох сметка, че ако я размахам пред очите му, това само ще го увери, че съм луда.
— Но вие просто трябва да ми повярвате! — възкликнах отчаяно. — Аз само се опитвам да спася вашия град и хората ви!
— И защо толкова те е грижа за моя град?
Добър въпрос. Но веднага след това ме озари една идея и аз си дадох сметка защо всъщност ме беше грижа за неговия град.
— Защото имам един голям приятел тук! Синьор Кристофоро, който преди малко беше пред портите ви. Той бе мой учител във Венеция, баща ми го беше наел!
— Кой, морякът ли? — Това вече накара пухкавия дож да се стресне.
— Разбира се! Той не ви ли е казал, че неотдавна се върна от Венеция?
— Каза ми. Даже, преди да отиде, ме помоли да му дам разрешение. Пуснах го спокойно — ако може, нека вземе техните пари за налудничавата си мисия, защо да му давам моите?!
— Е, в такъв случай знаете, че е лоялен гражданин, нали?
Лек намек за усмивка. А после:
— Да, смятам го за лоялен. Луд, но лоялен.
— Тогава попитайте него! — възкликнах нетърпеливо. — Той е долу и чака височайшето ви разрешение, за да се яви пред вас!
Дожът въздъхна и се провиква:
— Салваторе!
И само след няколко мига синьор Кристофоро вече беше в стаята. Появата му бе напълно достатъчна, за да накара дожа да седне като нормален човек.
— Кристофоро! — започна строго господарят. — Нали наскоро беше във Венеция?
— Точно така, милорд.
— И познаваш тази дама оттам, така ли? — От вниманието ми не убягна фактът, че бях издигната от уличница в дама.
— Точно така, милорд. За известно време бях неин учител по морско дело, докато чаках решението на Съвета на Десетимата във връзка с молбата ми за помощ за експедицията.
— Да, да, знам. И си наясно с истинската й самоличност, така ли?
— Разбира се. Това е Лучана Мочениго, дъщеря на дожа и дожаресата и единствен наследник на Венецианската република!
— И си чул историята й за предстояща атака?
— Точно така.
— И й вярваш? Преди да ми отговориш обаче, не забравяй, че искам да ми отговориш като добър и лоялен генуезец! Помисли си за момент за твоя град, защото знаеш, че предателството се наказва със смърт!
Видях как приятелят ми преглътна, но убедено отсече:
— Напълно й вярвам, милорд!
Дожът почеса голата си брада и промърмори:
— Много добре. — После се провикна към охраната си: — Салваторе, затворете градските порти и удвоете охраната! — Обърна се към нас: — Е, вече доволни ли сте?
Двамата със синьор Кристофоро се спогледахме и аз отговорих:
— При цялото си уважение към вас, сър, но не сме доволни. — Дожът отново повдигна вежди при тази кръвна обида. — Защото Мавъра води със себе си такива обсадни машини, каквито светът досега не е виждал! Изобретени са от един тоскански инженер.