Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— И какво правим, по дяволите?
— Минаваме по втория път, от запад. Наполовина дълъг. Пак е лъкатушен, но далеч не е толкова зле. Особено при такъв вятър. Обаче гледат да си спестят минаването по него. Наричат го Прохода приемна.
— Защо?
— Защото там има нещо. — Лейтенант Делмастро си пробиваше път през малката тълпа, съставена изцяло от бивши Вестоносци, насъбрала се около Джабрил. Локи забеляза как тя стисна лакътя на Джийн за миг и продължи.
— Нещо… живее там.
— Нещо? — Локи не успя да прикрие намека за раздразнение в гласа си. — Корабът в опасност ли е?
— Не — отвърна Делмастро.
— Тогава нека бъда по-точен. Ние, дето сме на борда, в опасност ли сме?
— Не знам — отвърна Делмастро и се спогледа с Джабрил.
— Дали нещо ще се качи на борда на кораба? Не. В никакъв случай. Дали на вас… няма да ви се прииска да напуснете кораба? Не мога да ви кажа. Зависи от темперамента ви.
— Не съм убеден, че ще ми е приятно сърдечното внимание на всички твари, плуващи в тези води — рече Локи.
— Добре. Значи вероятно няма от какво да се тревожиш. — Делмастро въздъхна. — Всичките помислете върху казаното от капитана. Предстои ни малко изпитание. Ще ви извикат по средата на обичайната ви почивка, така че гледайте да се възползвате, докато можете. — Тя застана до Джийн и Локи я чу как додаде шепнешком: — Аз имам твърдото намерение.
— Ами, ще те намеря по-късно, Жером. — Локи се усмихна против волята си.
— Ще дремнеш ли? — попита Джийн.
— Не, да го вземат мътните, ще си въртя палците и бавно ще изперквам, докато не ме викнат на палубата. Може да намеря някой да изпляскаме едни карти…
— Съмнявам се — рече Делмастро. — Славата ти…
— Несправедливо обвинение към късмета ми — заяви Локи.
— Е, да, може би не е зле пред всички да те сполети лош късмет. Тъй съветвам мъдрия. — Тя му прати присмехулна въздушна целувка. — Или какъвто си там, Равел.
— О, открадни Жером и постъпи с него възможно най-жестоко! — Локи скръсти ръце и се ухили. По-свободното държание на Делмастро към него бе приятна промяна след последните няколко дни. — Ще преценим как си се справила по това колко ядосана ще е Треган, когато я видя. По дяволите, ето с какво ще се позабавлявам! Ще предложа да залагаме доколко можете да вбесите вие двамата Учената…
— Само да си направил нещо подобно, каквото ще да е, и ще те прикова към котвата за най-ценното ти, след което ще те влача по риф.
— Не, плана си го бива — възрази Джийн. — Може самите ние да заложим и да нагласим надпреварата…
— Този кораб има две котви, Валора!
3
Когато Джийн и Езри се промъкнаха обратно на квартердека, вече се смрачаваше. Дракаша беше застанала на хакборда, гушнала Косета с лявата си ръка и със сребърна чашка в дясната.
— Трябва да го изпиеш, миличка — прошепна тя. — Това е специална вечерна напитка за пиратски принцеси.
— Не — изхленчи Косета.
— Ти не си ли пиратска принцеса?
— Не!
— А аз мисля, че си. Бъди послушна…
— Не искам!
Джийн си спомни как се държеше Отец Окови навремето в Камор, когато някой от младите Джентълмени копелета решеше да капризничи. Вярно, че тогава бяха много по-големи от Кос, но децата са си деца и очите на Дракаша бяха хлътнали от тревога.
— Брей, брей! — рече той на глас и тръгна към двете Дракаша, за да го види Косета. — Това изглежда много вкусно, капитан Дракаша.
— Много вкусно изглежда — потвърди тя. — И е още по-вкусно, отколкото изглежда.
— Фу! — възкликна Косета. — Ааааа! Не!
— Трябва — отсече майка й.
— Капитане — намеси се Джийн, като се преструваше на запленен от сребърната чаша. — Та това изглежда толкова прекрасно. Щом Косета не го иска, аз ще го изпия.
Дракаша го изгледа втренчено, а после се усмихна.
— Е… — отрони тя с неохота. — Щом Косета не го иска, май нямам друг избор. — Тя подаде чашата на Джийн и малката се облещи.
— Не! — възпротиви се тя. — Не!
— Ама ти нали не го искаш! — заяви непоколебимо Дракаша. — А Жером го иска. И затова няма да го получиш, Косета.
— Не! — Косета протегна ръчички към чашата. — Не, не, не!
— Косета — рече строго майка й. — Щом го искаш, трябва да го изпиеш. Разбра ли?