Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
За жалост, бащата на Каол беше там и ги стрелна кръвнишки, когато се появиха на срещата, която явно бе започнала отдавна. Елин му се подсмихна подигравателно и отиде с небрежна крачка до огромното бюро.
Висок, широкоплещест мъж стоеше при Несрин, Сартак и Хасар, красив и преливащ от енергия. Кафявите му очи бяха приветливи, усмивката му - искрена. Хареса го от пръв поглед.
- Това е брат ми - представи го Хасар, махвайки с ръка към него, без дори да вдигне очи от картата. - Кашин.
Принцът се поклони грациозно на Елин.
Двамата с Роуан му отвърнаха със същото.
- За мен е чест - каза Елин. - Благодаря ви, че се отзовахте.
- Всъщност трябва да благодарите на баща ми. И на Ирен - отвърна Кашин, говорейки езика им със същата лекота като брат си и сестра си.
Елин наистина трябваше да е много благодарна на лечителката.
Несрин я измери проницателно от глава до пети.
- Добре ли се чувстваш?
- Просто имах потребност от почивка. - Тя посочи с брадичка към Роуан. - А този старец тук трябва честичко да подремва.
Сартак се покашля, без да вдига глава от картата пред себе си.
Фенрис направо се засмя.
- Май доброто ти настроение се е върнало.
Елин пак се подсмихна на скования баща на Каол.
- Ще видим докога.
Мъжът не отговори нищо.
Роуан посочи към бюрото и попита хаганските наследници:
- Решихте ли накъде ще тръгнете с войските си оттук?
Непридирчив, спокоен въпрос. Като че съдбата на Терасен не зависеше от отговора им.
Хасар отвори уста, но Сартак ѝ отне думата:
- На север. Тръгваме на север с вас. Макар и само за да ви се отплатим, задето спасихте армията ни, хората ни.
Елин опита да не издава облекчението си.
- Благодарността настрана - намеси се Хасар без особена благодарност в гласа си, - разузнавачите на Кашин потвърдиха, че Морат е впрегнал всичките си сили към Терасен. Затова и ние се отправяме натам.
На Елин ѝ се прииска да не беше яла толкова на обяд.
- Зле ли е положението?
Несрин поклати глава, отвръщайки вместо принц Кашин:
- Не знаем подробности. Уведомиха ни само, че войската се придвижвала на север и унищожавала всичко по пътя си.
Елин задържа ръцете си от двете страни на тялото си, полагайки усилия да не потрие лице.
Бащата на Каол каза:
- Надявам се, че отново ще можеш да използваш силата си. Елин позволи на едно въгленче от нея да затлее в очите ѝ.
- Благодаря за бронята - подхвърли мило.
- Приеми я като подранил подарък по случай коронацията - рече с подигравателна усмивка господарят на Аниел.
Сартак се покашля.
- Ако с приятелите ти сте се възстановили, трябва да потеглим на север възможно най-скоро.
Хасар не възрази.
- Покрай планината? - включи се Роуан, вторачен в картата. Елин проследи маршрута, по който трябваше да поемат. - Така ще минем точно пред Ферианската падина. Още в другия край на езерото ще се озовем в нова битка.
- Тогава ще ги изиграем - каза Хасар. - Ще ги подмамим да източат силите си от падината и ще се промъкнем зад гърба им.
- Адарлан контролира цялата Ейвъри - обади се Каол и начерта невидима линия от Рифтхолд към вътрешността на континента. - По пътя на север, така или иначе, ще ни се наложи да прекосим реката. Ако изберем Ферианската падина за бойно поле, ще избегнем опасностите от сражение в Оуквалдския лес. Поне на открито руките ще могат да ни осигурят въздушно подкрепление. В гората ще са безпомощни.
Роуан кимна.
- Ще трябва да качим по-значителната част от войската в планината и да проникнем в падината от най-неочакваното място. Но теренът е труден. ' Налага се прецизно да изберем маршрута си.
Бащата на Каол изсумтя. Елин вирна вежди, но синът му отговори вместо него:
- Още в деня след битката изпратих наши хора в Белия зъб. Да намерят дивия планински народ, който го обитава, за да попитат за тайни пътеки към падината.
Диваците бяха отколешни врагове на Аниел.
- И?
- Искат да си платим за информацията.
- А това няма да стане - озъби се господарят на Аниел.
- Нека позная: искат територия - каза Елин.
Каол кимна. Ето защо в стаята се долавяше такова напрежение.
Тя впи поглед в баща му и потропа с крак.
- А ти не искаш да им отстъпиш нито парче земя?
Той просто продължи да се взира кръвнишки в нея.
- Очевидно не - заключи Фенрис.
Елин сви рамене и се обърна към Каол.
- Е, решено е тогава.
- Какво е решено? - процеди баща му.
Тя не го удостои с внимание, а намига на приятеля си.
- Ти си дясната ръка на краля на Адарлан. С други думи - превъзхождаш го по чин. Имаш право да действаш от името на Дориан. - Елин махна към картата. - Исканото парче земя може да е част от Аниел, но принадлежи на Адарлан. Така че ти можеш да го размениш за информация.