Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Престорих се, че слушам този разказ без интерес и на следната сутрин отидох много рано при моята прелестна графиня, за да й съобщя тази интересна новина. Тя спеше още, но понеже бързах, пратих вдовицата да й каже, че се нуждая само от две минути, за да й съобщя нещо важно. Тя ме прие лежаща в леглото и беше дръпнала завивката чак до брадичката си.
Щом узна всичко, помоли ме настоятелно да закълна господина Барбаро да посредничи между баща й и нея, като ме увери, че по-скоро искала да умре, отколкото да стане жена на изверга, който я обезчестил. Обещах й и тя ми предаде писмото обещание за женитба, с което нечестивецът си беше послужил да я прелъсти, за да го покажа на баща й.
За да накарам господин Барбаро да изпълни желанието й, би трябвало да му кажа, че тя се намира под моето покровителство, като чувствувах, че това би навредило на моята любимка. Не можех да взема никакво решение, а причината за това беше отчасти и тази, че моментът, когато трябваше да я загубя, наближаваше, а това никак не ми беше приятно.
Следобед съобщих на господин Барбаро за граф А. С. Той влезе със своя син. Същинско подобие на сестра му. Господин Барбаро го заведе в своя кабинет, за да говори по техния въпрос и след един час се върна. Щом господата си отидоха, добрият господин Барбаро, както очаквах, ме помоли да запитам моя ангел, дали би трябвало да ходатайствам за граф А. С. Той написа въпроса и аз му написах небрежно следния отговор:
Вие трябва да се намесите в тази работа, но само за да накарате бащата да прости на дъщеря си, като остави мисълта да я принуди да се омъжи за нейния прелъстител, защото по Божията воля Стефани е осъден на смърт.
Този отговор предизвика удивление и аз самият бях твърде учуден, задето се бях осмелил да го дам. Но бях воден от едно предчувствие, че Стефани ще загине от нечия ръка и може би беше любовта, която ме караше да мисля така. Господин Брагадино, който считаше предположенията ми за безпогрешни, каза, че е твърде вероятно Стефани да е вече мъртъв.
— Поканете бащата и сина — каза Барбаро, — да дойдат утре за обяд. Трябва да бъдем много внимателни и преди да го склоним да прости на дъщеря си, е необходимо да узнаем къде е тя.
— Обещавам ви — отговорих, — да запитам утре добрия си гений.
Така спечелих време, за да мога да узная първо мнението на бащата и сина. Смеех се вътрешно при това, че се бях принудил да отправя Стефани на онзи свят, за да не засрамя гадателя си.
Прекарах цялата вечер при младата графиня, която не се съмняваше в добротата на своя баща и имаше пълно доверие в мен.
Какво удоволствие изпита прелестното момиче, кога й казах, че на следния ден ще обядвам с баща й и брат й, и след това ще й разкажа всичко, което ще се говори за нея! Но какво удоволствие намерих също и аз в убеждението й, че трябваше да ме цени и че без мен непременно би пропаднала в един град, в който политиката на правителството търпи благосклонно разврата като доказателство за привидно съществуващата лична свобода, която обаче съумява да ограничи отново посредством хиляди средства. Ние се поздравихме взаимно за нашата тъй неочаквана среща и за еднаквостта на нашите решения, които считахме за чудесни. Бяхме възхитени, че на притегателната сила на нашите лица трябваше да припишем готовността й да последва поканата ми, да послуша съвета ми, тъй като аз бях маскиран, а нейната качулка изпълняваше ролята на маска. Не се съмнявахме, че това беше наредено от небето, за да ни запознае, и ние се влюбихме един в друг, без да забележим това.
— Признайте — казах аз в момент на мечтание, обсипвайки ръката й с хиляди целувки, — признайте, че бихте се страхували от мен, ако бяхте разбрали, че съм влюбен.
— Ах, аз се страхувам само да не ви загубя.
Това признание, изказано с един тон и съпроводено от един поглед, които гарантираха истината, беше електрическата искра, която ме хвърли цял в огъня. Взех я внезапно в обятията си, притиснах устата си върху устните й и когато не видях в красивите й очи нито гордо негодувание, нито следа от студена услужливост, отдадох се на сладкото възбуждение, което любовта ми вдъхваше. И когато плувах в море от нарастващи възхищения, в лицето й четях удовлетворение, любов и срам и всички ония чувства, които повишават прелестта на най-хубавата победа.