Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Ах, господине — каза ми тя, — в положението, в което се намирам, упрек заслужавам много повече аз, отколкото вие.
Комплиментът ми се стори толкова фин и ласкателен, че по-добре би било да се престоря, че не съм го чул. Но тя можеше да прочете в очите ми, че нито би могла да изпитва напразно влечение към мен, нито би трябвало да се страхува да ме уличи в неблагодарност. Между това от този разговор любовният ми пламък толкова се усили, че не знаех вече как би трябвало да го прикривам.
Малко след това тя използува случая да ми благодари за книгите, които бях избрал за нея. Отгатнал съм нейния вкус, тъй като не обичала романи.
— Дължа ви хиляди извинения, задето не съм ви изпяла още нищо досега, доколкото, разбира се, мога, тъй като зная, че вие обичате музиката.
При тези думи отдъхнах, и без да дочака отговора ми, тя седна на пианото и изсвири няколко етюда с една лекота, сигурност и израз, които не могат да се опишат. Бях очарован. Помолих я да изпее една песен. След като изчака малко, взе една от тетрадките, които й бях донесъл, и запя със съпровод, който ме плени. Помолих я да ми даде ръката си за целувка, тя отказа. Но не се възпротиви, когато я взех и въпреки огъня, който ме изгаряше, въздържах се да я целуна само с нежност, която беше смесена с възхищение и уважение.
Най-после я оставих, влюбен неимоверно много и твърдо решен да й се обясня. Въздържанието се превръща в глупост, когато сме разбрали, че обожаваното същество споделя чувствата ни. Но до това убеждение още не бях стигнал.
Целият град говореше за изчезването на Стефани, но аз не споменах пред моята хубава графиня за това. Всички казваха, че неговата майка отказала да изплати дълговете му и че той бил избягал от своите кредитори. В това имаше нещо вярно. Но дали ще се върне или не, аз не можех да се помиря със загубата на едно съкровище, което имах в ръцете си. От друга страна, понеже не знаех как или под какъв предлог бих могъл да си доставя удоволствието, се оказах в голямо затруднение. Понякога ми идваше наум мисълта да искам съвет от баща си, но скоро отхвърлих тази мисъл с отвращение, тъй като от случая с Риналди и особено от този с Л’Абади, бях разбрал, че той е привърженик на силните лечения. Страхувах се от неговите лекарства толкова много, че предпочитах да си остана болен, отколкото да бъда излекуван чрез тях.
Една сутрин извърших глупостта да попитам вдовицата, дали дамата се е осведомила кой съм аз. Каква простащина! Съзнах това веднага, когато, добрата жена, вместо да ми отговори, каза:
— Та тя не знае ли кой сте?
— Отговорете и не питайте! — казах й аз, за да прикрия забъркването си.
Добрата жена имаше право. Естествено, сега тя беше станала любопитна да узнае каква е работата. Сплетните щяха да се умножат и всичко поради една несръчна необмисленост. Това беше непростимо. Никога не трябва да се внимава повече, отколкото когато се задават въпроси на полуглупави хора. От четиринадесет дни насам графинята беше под моя закрила и нито веднъж не бе проявила любопитство да узнае кой съм.
Бих сторил добре да й го кажа още в първия ден, но същата вечер поправих грешката си и като я осведомих за всичко, помолих я за извинение, задето не съм направил това по-рано. Благодарейки ми за доверието, тя призна, че била много любопитна да ме опознае, но също ме увери, че никога не би сторила неразумността да се осведоми за мен от хазайката си. Жените имат по-изтънчен и по-сигурен такт, отколкото мъжете и от тези последни думи аз си взех добра бележка.
Тъй като разговорът ни се въртеше около непонятно дългото отсъствие на Стефани, тя ми каза, че нейният баща вероятно мисли, че той се крие някъде с нея.
— Той трябва да е научил — добави тя, — че съм говорила всяка нощ с него под моя прозорец и сигурно не му е било трудно да открие, че съм отплавала с търговския кораб от Ферара за Венеция. Баща ми трябва да се намира във Венеция и съм убедена, че той прави всичко възможно да ме намери. Той отсяда обикновено у Бонкузен, опитайте се да узнаете дали е там.
За Стефани тя говореше само с израз на ужас и омраза. Искаше да се затвори в манастир, далеч от родното си място, където позорната й история няма да е известна никому.
Оставих я с намерението да събера на следния ден сведения, но от такива не се оказа нужда, тъй като вечерта на масата господин Барбаро ни каза:
— Препоръчаха ми един благородник, поданик на папата, когото да подкрепя в една деликатна и трудна работа. Един от нашите съграждани отвлякъл дъщеря му, и от четиринадесет дни насам се крие някъде с нея, но никой не знае къде. Работата трябваше да бъде изнесена пред Съвета на десетте. Майката на похитителя твърди, че била моя роднина, аз мисля обаче да не се намесвам.