Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Едва дошла на себе си, тя наведе очи и от гърдите й се изтръгна дълбока въздишка. Мислейки, че съм отгатнал причината, аз се хвърлих в краката й и я помолих с най-нежен тон да ми прости.
— Каква обида приятелю мой и какво да ви прощавам? Вие отгатнахте зле мислите ми. Вашата нежност ме накара да помисля за щастието си, и в същия момент един ужасен спомен изтръгна тази въздишка. Седнете.
Беше вече полунощ. Казах й, че нейната чест изисква да я оставя. Маскирах се отново и си отидох. Бях така трогнат, така очарован, задето бях постигнал едно щастие, за което не се считах още достоен, че отдалечаването ми трябваше да й се струва малко грубо. Не заспах. Прекарах една от ония неспокойни нощи, в които въображението на един млад влюбен гони непрекъснато призрака на действителността. Бях се насладил на тази действителност, но не бях я изчерпал, и мислено се нахвърлих върху обекта, който трябваше да направи насладата ми пълна. Главните артисти в тази нощна драма бяха любовта и въображението, надеждата идваше едва на втора линия и играеше повече мълчалива роля. Каквото и да се казва, по начало надеждата е само едно ласкаещо чувство, което разумът търпи, единствено защото има нужда от илюзии. Щастливи са хората, които, за да се насладят на живота, нямат нужда нито да се надяват, нито да се грижат за нещо.
Когато помислих при събуждането си за смъртната присъда, която бях издал над Стефани, бях малко смутен. Бил желал да я оттегля, както за честта на моя гадател, когото видях изложен по един опасен начин, така и за Стефани, когото вече не мразех толкова, откакто дължа нему съкровището, което притежавах.
Графът и синът му дойдоха на обяд. Бащата беше един съвсем обикновен човек, непресторен и естествен. В очите му се четеше мъка, поради неприятното приключение и затруднението да го изведе докрай, но липсваше и най-малка следа от гняв. Синът — хубав като бог на любовта, беше умен и приятен. Неговата непринуденост ми хареса и с намерение да спечеля приятелството му, аз се занимавах предимно с него.
При десерта господин Барбаро съумя тъй да убеди графа, че сме четирима души с една душа, щото добрият човек заговори вече без стеснение. Той похвали дъщеря си във всяко отношение, след това ни увери, че Стефани никога не е стъпвал в къщата му и затова той не можел да разбере чрез каква магия му се е удало да подведе момичето, с което не бил говорил другояче, освен през нощта, на улицата или на прозореца. А тя, два дни след като той отпътувал с пощенската кола, тръгнала сама и пеша.
— Не може — каза господин Барбаро, — нито да се твърди, че е прелъстена, нито да се докаже, че е отвлечена от Стефани.
— Чувствувам това и все пак фактът е факт. Тъй като сега, когато никой не го знае къде е, той може да бъде само с нея. Аз обаче не желая нищо друго, освен да се ожени за нея.
— Струва ми се, че би било по-добре да не извършваме никаква принудителна сватба, която би направила дъщеря ви нещастна, тъй като Стефани е във всяко отношение един от най-големите нехранимайковци измежду нашите секретари.
— Ако бях на вашето място — каза господин Брагадино, — бих се умилостивил при разкаянието на дъщеря си и бих й простил.
— Къде е тя! Готов съм да я прегърна, но не мога да повярвам, че тя се разкайва. Повтарям, тя може да бъде само при него.
— Сигурно ли е, че е дошла тук, след като е напуснала Ч.?
— Научих това от самия капитан на кораба. Слязла е на брега на двадесет крачки от Римската врата. Една маскирана личност, която я очаквала, пристъпила към нея и двамата изчезнали неизвестно къде.
— Тава е, може би Стефани.
— Не, понеже той е нисък, а маскираният бил висок. Освен това, научих, че Стефани бил заминал два дни преди пристигането на дъщеря ми. Маскираният, с когото е отишла, трябва да е приятел на Стефани, който я е завел при него.
— Но това са само предположения, драги ми графе.
— Четири лица, които са видели маската, твърдят, че знаят коя е тя. Но те не са на едно и също мнение. Ето показанието. Аз ще дам всички тези четири имена на членовете на съвета на десетте, ако Стефани отрече, че дъщеря ми се намира в негова власт.
Записката, която той предаде на господин Барбаро, съдържаше само имената на четири обвиняеми, но също и имената на обвинителите. Последното име, което господин Барбаро прочете, беше моето. Когато го чух, аз инстинктивно извих главата си, при което тримата приятели избухнаха едновременно във висок смях.