![Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/0/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-vtora-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-566-5
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е част от историята ти, Саймън“.
Внезапно пещерата изчезна и те отново се намериха сред нищото.
„Имам да ти показвам още много неща… а времето е съвсем малко“.
„Но аз не разбирам!“
„Тогава трябва да се спуснем още по-дълбоко“.
Сивотата потрепна и се разтвори в друго от виденията, които го бяха спохождали на стълбата Тан'жа.
Пред погледа му се ширна огромна стая. Осветяваха я само няколко свещи и в ъглите се спотайваха сенки. Единственият обитател на стаята седеше в кресло с високо облегало в центъра й, заобиколен от разпръснати книги и свитъци.
Саймън беше зървал този човек по време на съновиденията си на стълбището. Както и предишния път, в скута на мъжа лежеше отворена книга. Беше над средна възраст, но в спокойното му, съсредоточено изражение се долавяха чертите на някогашното дете, невинно очарование, леко посърнало от дългия му, изнурителен живот. Косата му беше доста побеляла, но в нея бяха останали и тъмни кичури, а по-голяма част от късата му брадичка беше светлокафява. На челото му имаше диадема. Дрехите му бяха семпли, но добре ушити и от хубав плат.
На Саймън му се стори, че го познава, също както и мъжа, когото бе видял в леговището на дракона. Преди да го беше срещал насън, не го беше виждал никога, и все пак беше сигурен, че го познава.
В стаята влязоха две други фигури и мъжът вдигна очи от четивото си. Едната, възрастна жена със завързана с парцалив шал коса, пристъпи към него и коленичи в краката му. Той остави книгата настрана, стана и подаде ръка на жената, за да й помогне да се изправи. След като й каза няколко думи, които Саймън не чу — както в съня с дракона, всички тези силуети бяха безгласни и смътни, — мъжът прекоси стаята и приклекна до спътничката на възрастната жена, момиченце на седем-осем годинки. Беше плакало: очите му бяха подпухнали и устичката му потрепваше от гняв или страх. То избегна погледа на мъжа; подръпваше колебливо червеникавата си коса. Момиченцето също беше облечено със семпла, обикновена тъмна рокля и въпреки разстроения си вид, явно беше добре гледано дете. Крачетата му бяха боси.
Мъжът протегна ръце към детето. То се поколеба, но се хвърли към него и зарови разридано лице в гърдите му. Мъжът също заплака, притиснал телцето му, докато милваше детето по гръбчето. Най-накрая го пусна с явно нежелание и се изправи. Момиченцето изтича от стаята. Мъжът го проследи с очи и се обърна към възрастната жена. Без да промълви нито дума, той измъкна един тънък златен пръстен от пръста си и й го подаде. Тя кимна и сви пръсти около него, а той се приведе и я целуна по челото. Тя му се поклони. След това, сякаш самата тя на ръба на самообладанието, се обърна и припряно излезе.
След известно време мъжът отиде до един отрупан с книги шкаф до стената, отвори го и извади меч в ножница. Саймън веднага го позна: преди броени мигове беше видял украсената му дръжка да стърчи от гърдите на дракона. Мъжът стискаше внимателно меча, но дълго не го погледна, повдигнал глава, сякаш доловил някакъв шум. Направи съсредоточено знака на Дървото, като помръдваше устни като в молитва, и се върна в креслото. Сложи меча в скута си, вдигна книгата и я отвори над него. Ако не беше категорично стиснатата му челюст и лекото потрепване на пръстите, докато отгръщаше страниците, човек може да си помисли, че се кани да заспи, но Саймън знаеше, че се е приготвил за съвсем различно нещо.
Гледката се размъти и се разпръсна като пушек.
„Виждаш ли? Сега разбираш ли?“, попита ангелът като нетърпеливо дете.
Саймън имаше усещането, че рови из огромен чувал. В него имаше нещо и той напипваше странни ръбове и многозначителни указания, но тъкмо когато започна да си мисли, че знае какво е съдържанието му, въображението му изневери. Много отдавна се беше загубил сред сивата мъгла. Беше му непосилно да разсъждава и да се съсредоточи.
„Не знам. Защо просто не ми кажеш?“
„Не е този начинът. Тези истини са прекалено силни, а обгръщащите ги митове и лъжи са прекалено значителни. Заобиколени са от стени, които не мога да ти обясня, Саймън. Трябва да ги видиш и проумееш сам. Но това беше твоята история“.
Неговата история? Саймън отново се замисли за онова, което беше видял, но смисълът му като че ли му се изплъзваше. Само да можеше да си спомни какви бяха нещата по-рано, имената и историите, които знаеше, преди да го погълне сивотата!…
„Задръж ги — промълви ангелът. — Ако успееш да се върнеш, тези истини ще ти бъдат полезни. А сега трябва да ти покажа още едно нещо“.