Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- За какво говориш? Разбира се, че там е пълно с наши хора, но търговските пътища се изместиха. По-рано от Северен Итилиен се отиваше право до морето Рун, към Есгарот, Дейл Айбор, а сега керванджиите предпочитат да се качват нагоре по течението на Андуин до владенията на беорнингите и оттам да завиват на изток. Чувал съм, че този път е по-дълъг, но пък по-безопасен. До нас достигнаха слухове за разпри в равнините, междуособица сред истерлингските кланове, затова не се учудихме много на станалото. Но сега виждам, че може да се даде и друго обяснение.

Атлис въздъхна, лицето му помрачня.

- Но какво щяхте да правите, ако един ден започне голямо нахлуване? – допитваше се Фолко. – С тайни засади не можеш да спреш настъпваща армия.

- Как мога да ти отговоря аз, обикновеният десетник? Но разкажи ми за готвещото се!

- Прекалено дълго ще се наложи да разказвам – усмихна се Фолко. – Кажи, какво се чу при вас за нападението над Арнор преди две години?

Атлис сви могъщите си рамене.

- Нищо съществено, някакви ангмарски разбойници...

- Предводителят на тези разбойници – отделяйки последната дума, каза хобитът, – едва не победи в тежка за силите на Запада битка до Ануминас, претърпя доста леко за него поражение и избяга от преследването... Този човек носи прякор Злия Стрелец... И сега се прицелва във вас!

Накратко Фолко разказа на воина за Олмер, премълчавайки, разбира се, за Пръстените му. Атлис слушаше всичко това с кисело лице. Виждаше се, че чутото съвсем не го обнадеждава.

- И вие го следихте през цялото това време?

Фолко утвърдително кимна с глава.

- Вие, полуръстовете, сте могъщо племе – одобрително рече Атлис. – Аз добре помня преданията за Задругата на Пръстена!

- Ние малко се променяме.

- Да, но светът се променя. Злото изглеждаше, че е изчезнало безследно – и ето, на сега... По-рано зад всички смутове и тревоги съзирахме сянката на Неназоваемия – ала кого да обвиняваме за сегашните беди? Сигурно нещо не е наред в света, в който живеем. Същите тези нещастни истерлинги предпочитат да слагат най-добрите си воини на границите ни, вместо да приемат вечния мир, както отдавна им предлага Гондор... Защо, как – кой знае? И откъде се е взел този Господар? На всичко отгоре великолепен воин и пълководец.

- Не само Западът ражда изкусните и храбри синове, а всяко племе се стреми да притежава повече, отколкото има.

- Сигурно... – унило кимна Атлис. – Прости ми, че питам, и не отговаряй, ако не можеш – какво ви влече на север? Ако сте прави и войната ще избухне всеки момент, аз бих искал воини като теб и твоите другари да бъдат в нашите редици.

- Шепа хора, умеещи да се бият, нищо не означава, Атлис. Ако сме прави, ще се сблъскат такива маси хора, пред които ще избледнеят дори армиите на Последния Съюз. И прости ми – аз бих искал да споделя с теб от какво имаме нужда на север, но сега не мога. Кажи ни по-добре, колко бързо ще ни приеме кралят? Всеки ден е ценен за нас.