Златният бряг [bg]

— Спокойно, Франк.

Белароса се обърна към двете ченгета:

— Благодаря ви, момчета. Дължа ви една.

А на мен никой полицай не иска дори само да ми обясни сложните и противоречащи си знаци за паркиране. Но това беше вчера. Днес ченгето до отворената задна врата докосна с ръка шапката си, докато се намествах до дона. Каква объркана страна.

Вини бе седнал на мястото отпред до шофьора и Лени потегли, като се движеше бавно, докато излезе от тълпата, а след това натисна газта.

Насочихме се първо към търговската част на града, после Лени сви на запад към Световния търговски център, а след това отново към търговската част до Уолстрийт. Очевидно се опитваше да се отърве от евентуална опашка.

Минахме покрай сградата, в която се намираше моята кантора, Дж. П. Морган Билдинг на „Уолстрийт“ 23 и макар че все още работех там, изведнъж почувствах носталгия по това старо място.

Известно време карахме напосоки и почти не разговаряхме, като изключим това, че Вини и Лени поздравяваха дона au nauseam88 за великото му избавление, като че ли той имаше някакъв принос за това. Наистина мразя подлизурковците.

Белароса почти не им отвръщаше, но в един момент се наведе към мен.

— Справи се чудесно, господин адвокат. Само накрая малко я оплеска.

Не отговорих.

— Трябва да внимаваш какво казваш на пресата — довърши мисълта си той. — Те извъртат нещата.

Кимнах.

Той продължи:

— Пресата не търси факти. Те си мислят, че ги търсят, но на практика искат една хубава история. Понякога в хубавата история няма никакви факти. Понякога е забавна. Те смятат всичко това за забавно. Това с мафията и всичко останало. Големите кадилаци, пурите, елегантните костюми. Някак си за тях всичко това е забавно. Capisce? Но това е добре. По-добре, отколкото ако не го смятаха за забавно. И затова поддържаш забавата. Говориш им забавно, държиш се забавно. Така че по-бодро. Приеми всичко това като една забава, като една голяма шега. Разбираш ли?

— Capisco.

— Аха. Добре се държа с онази лейди съдия. Алфонс се издъни. Той говори твърде много. Всеки път, когато си отвори устата, на някой му се иска да забие юмрука си в нея. Сега е ядосан, но ще се ядоса още повече, когато пресата започне да го разпитва за тази работа с колите сутринта и за скалъпеното обвинение. Не трябваше да казваш всичко това. Нали разбираш?

— Франк, ако не ти харесва начина, по който…

Той ме тупна по коляното.

— Ей, справи се добре. Просто ти казвам някои неща, за да знаеш. Окей? Ей, аз излязох. Нали това искахме?

— Това искахме.

Продължавахме да обикаляме долната част на Манхатън. Франк нареди на Лени да спре до една будка за вестници и Вини слезе от колата и купи един „Поуст“ за Франк, един „Уолстрийт джърнъл“ за мен и някакви медицински списания за себе си, предимно гинекология и проктология. Лени хвърляше по някой и друг поглед към списанията, когато спирахме на червен светофар. Обичам да виждам хора, които се опитват да усъвършенстват мозъците си.