Златният бряг [bg]

Свидетелите на това убийство бяха Рамона Веларде и четирима мъже, които били в някаква кола зад тази, от която слезли убийците. И четиримата мъже свидетели ясно бяха заявили, че са били телохранителите на Хуан Каранза. Забелязах, че никой от тях не бе казал, че е стрелял в човека, който бе пречукал шефа им. Това, което казваха, беше, че са прибрали Рамона Веларде в колата си, качили са се на бордюра и са карали известно време в тревата, заобикаляйки изоставената кола на убийците и корвета, но не са направили никакъв опит да преследват убийците. Подтекстът тук беше, че те са разбрали, че шефът им е бил убит от италианската банда и не са искали да бъдат мъртви герои. Полицията в Ню Джърси решила, че в това убийство са замесени наркотици и се свързала с ФБР. По анонимен сигнал Рамона Веларде била задържана и впоследствие идентифицирала четиримата телохранители, които само за няколко седмици били открити и задържани или се предали доброволно. И петимата се съгласили да свидетелстват пред Федералния съд.

Въпросът с идентифицирането ми изглеждаше малко съмнителен. Рамона Веларде е била само на около метър от убиеца, но не разбирам как би могла да види лицето му, ако той е стоял зад вратата на корвета. Всичко, което евентуално би могла да види, е ръката и пистолета. Също така, когато убиецът и съучастникът му са излезли от колата, те са били с гръб към телохранителите, които са позволили тази кола да се вмъкне между тяхната и колата на шефа им. И четиримата мъже твърдяха обаче, че убиецът и съучастникът му на няколко пъти погледнали назад към тях, докато вървели към корвета на Каранза. И четиримата мъже заявяваха, че са разпознали лицето на Франк Белароса. А Рамона Веларде отделила снимката на Белароса измежду десетки снимки на престъпници.

Докато четях тези интересни сведения за едно убийство в гангстерския свят, то наистина изглеждаше като бандитско дело в италиански стил. Искам да кажа, че беше типично за мафията: заклещеният автомобил, недокоснатата приятелка, дори телохранителите оставени на мира, за да не се превърне убийството в клане, което би довело до всевъзможни нежелателни негативни оценки в пресата. Изоставената кола беше крадена, разбира се, и също в италиански стил оръжието бе оставено на местопрестъплението, чисто като свирка. Аматьорите щяха да използват същия пистолет още няколко пъти, докато накрая някой бъде заловен с него и балистиката покаже, че със същото оръжие са извършени още дузина убийства. Докато италианците купуваха чисти пистолети, използваха ги веднъж и ги захвърляха на самото местопрестъпление, преди да изчезнат.

Замислих се за тези свидетелски показания, които четях в кадилака на Белароса. Съвсем възможно бе убийството да е станало точно по този начин и свидетелите да казват истината, с изключение на това, че са разпознали Франк Белароса. Не съм детектив, но съвсем близо до ума е, че човек като Белароса, дори ако е искал лично да убие някого, не би го направил посред бял ден, и то на място, където половината Ню Йорк може да го види и познае.