История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
През годината подводниците на Оста потапят във всички води 1160 кораба с общ тонаж 6 266 000, а заедно с другите оръжия общият брой на потопените кораби достига до 1664 с общ тонаж над 7 790 000. Въпреки че новите кораби, построени от съюзниците, са с общ тонаж около 7 милиона, в равносметката за всяка година от началото на войната остава дефицит от близо 1 000 000 т. Британският внос през годината спада под 34 000 000 т — една трета по-малко в сравнение с 1939 г. Особено застраши-телно спадат запасите от търговско гориво — само 300 000 т при месечна консумация 130 000 т. Въпреки че недостигът може да бъде попълнен от ре-зервните запаси на военноморския флот, това се избягва, с изключение на случаите, когато има спешна нужда.
Така, когато през януари 1943 г. съюзниците се събират на съвещание в Касабланка, на мароканския бряг, за да решат каква ще бъде по-нататъшната им стратегия, са им представени много тревожни данни за тонажа на търговския флот. Докато заплахата от подводниците не бъде преодоляна и битката за Атлантика не бъде спечелена, едно нахлуване в Европа няма да има ефект. Тази битка става също толкова решаваща, колкото битката за Великобритания през 1940 г. Изходът зависи главно от това, коя страна щеиздържи по-дълго както в материално отношение, така и от психологическа гледна точка.
Ходът на битката зависи и от промените в командването. През ноември адмирал сър Пърси Ноубъл е назначен за шеф на мисията на британските военноморски сили във Вашингтон и така става представител на първия лорд на Адмиралтейството в американския Съвет на началник-щабовете. По време на дванайсетте месеца, които изкарва като командващ силите, отговарящи за охраната на Западните подстъпи, той прави много за подобряване на мерките за борба с подводниците и за укрепване духа на екипажите на ескортиращите кораби и самолети, като проявява разбиране за проблемите им и установява личен контрол. За щастие приемникът му е добре подбран. Това е адмирал сър Макс Хортън — изтъкнат командир на подводница от Първата световна война, командващ подводниците на база във Великобритания от началото на 1940 г. Той е експерт по подводниците, подводничарите и борбата с подводниците, освен това е човек с много енергия и въображение. Тази комбинация от качества го прави достоен противник на Дьониц.
Планът на Хортън е да организира по-мощна и по-концентрирани атаки срещу подводниците. Корветите и другите малки кораби не са достатъчно бързи, за да следват подводниците, и ако ги преследват на голямо разстояние, след това не могат да настигнат конвоите, които охраняват. Нужни са повече разрушители и фрегати, които да работят отделно и да се притичват на помощ на ескортите на конвоите. След като открият подводниците, те трябва да ги преследват, докато ги унищожат. През септември с такава цел започват да се сформират първите групи за подкрепа и Хортън се заема веднага с ускореното им разрастване, като за тази цел дори намалява силите на групите за ескортите на близко разстояние. Целта име е да изненада врага сред океана с координирана контраатака, извършена от няколко новосъздадени групи за подкрепа и излитащи от самолетоносач самолети, които да взаимодействат с ескортиращите кораби и самолетите с далечен обсег. Той набляга на това, че групите за подкрепа не бива да губят време да търсят подводниците на широк периметър, каквато грешка се е правело в миналото. Мястото, където трябва да търсят, е около конвоите, затова трябва да да работят в тясно взаимодействие с ескортиращите групи. Докато се намират в гренландската празнина, всяка от тези ескортиращи групи трябва да бъде придружена от група за подкрепа, а когато е възможно — от самолети Адмиралът разчита, че подводниците, които са свикнали да бъдат атакувани откъм конвоя, ще бъдат извадени от равновесие, когато групите за подкрепа ги нападнат от всички страни.
От германска страна Хитлер е вбесен от незадоволителните резултати на атаката в навечерието на Нова година срещу един конвой в Арктика, извършенаот корабите „Хипер“, „Лютцов“ и 6 разрушителя, появили се от Алтен фиорд, и това има важни последици. В гнева си той обявява „твърдото си и непо-колебимо намерение“ да се разправи с големите си кораби. Това води до оставката на главния адмирал Редер месец по-късно и замяната му с Дьониц като командващ военноморския флот, който същевременно запазва и поста командващ подводния флот. Дьониц умее по-добре да се оправя с Хитлер и накрая успява да спечели съгласието му „Тирпиц“, „Лютцов“ и „Шарнхорст“ да останат в Норвегия като мощна ударна сила.