История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
След още едно прекъсване през зимата са изпратени няколко по-малки конвоя. Руснаците, въпреки че непрекъснато настояват за изпращането на повече конвои, не оказват никаква помощ за защитата им в дългото пътуване през океана и съвсем малка непосредствено преди пристигането на конвоите. От март 1943 г. с увеличаването на деня главнокомандващият флота адмирал Тоуви не желае да рискува с изпращането на нови конвои. Спорът е решен от критичната ситуация в Атлантика, тъй като арктическите ескорти са отклонени към Атлантическия океан, където играят важна роля в решителното поражение на германските подводници през пролетта.
До ноември, когато конвоите през Арктика са подновени, има възможност да ги придружават много по-силни ескорти, в които участват и новите охраняващи самолетоносачи. Те нанасят тежки загуби на все по-слабото Луфтвафе и на подводниците, като същевременно в Русия пристигат без загуби огромни товари.
Четирийсетте конвоя в Арктика, изпратени от 1941 г. нататък, се състоят от 811 кораба, от които са потопени 58, 33 са принудени да се върнат по една или друга причина, а 720 успяват да пристигнат невредими и да доставят общо 4 000 000 т товари за Русия. Сред доставките са 5000 танка и над 7000 самолета. При превозването на тази голяма помощ съюзниците губят 18 бойни и 98 търговски кораба, включително тези, които са потопени при обратния път, докато германците губят бронирания крайцер „Шарнхорст“, 3 разрушителя и 38 подводници, опитали се да ги спрат.
Последната фаза
През първите месеци на 1945 г. подводният флот продължава да се увеличава благодарение на новото производство и намалените загуби от използването на устройството „Шнорхел“, както и поради преустановяването на да-лечните операции в Атлантика. През януари на въоръжение влизат 30 нови подводници, докато в предходните месеци те са били средно по 18. Някои от тях са от новите подобрени модели с по-голям обсег и по-висока скорост — океанските подводници тип XXI с водоизместимост 1600 т, а също и предназначените за крайбрежно плаване 230-тонни подводници XXIII (около две трети от които са от по-големите модели). През март подводният флот дос-тига общо 463 подводници.
Бомбардировките започват да се отразяват сериозно на производството едва през март. За щастие на съюзниците спускането на мини от въздуха в Балтийско море, макар да не причинява толкова големи материални загуби, които да компенсират положените усилия, има един важен ефект, за който командващите флота не си дават сметка. Той се изразява в това, че мините пречат на изпитанията на подводниците и подготовката на екипажите им, което забавя въвеждането на новите модели подводници на въоръжение в големи количества. Ако всички те бяха успели да влязат на въоръжение, заплахата от подводниците можеше да стане подобна на тази от 1943 г.
Но след като през март съюзническите войски преминават Рейн и започват да затварят обръча около Берлин с руското настъпление от изток, са засилени всички форми на натиск, и то с унищожителен ефект. През последните няколко седмици от войната активността на подводниците е главно на изток и на североизток от крайбрежието на Великобритания. Въпреки че те не успяват да постигнат много, показателно е, че в тези води не е потопена нито една от новите подводници.
След капитулацията на Германия през май 159 подводници се предават, а други 203 са потопени от екипажите им. Това е нещо типично за подводничарите, които са хора горди и с непоколебим боен дух.
През петте и половина години на войната германците построяват и предават на флота 1157 подводници и пленяват 15 чужди. Те губят 789 (включително 3 бивши чужди). На флота са предадени също 700 миниподводници.
Най-голямата част от потопените в морето подводници — 500 от 632 — са унищожени от британски или от контролирани от Великобритания сили. Гер-мански, италиански и японски подводници потапят 2828 кораба с общ тонаж близо 15 000 000. Голяма част от този огромен брой са потопени от германски подводници, като 175 от тях са бойни кораби на съюзниците, повечето от които британски. От загубите на съюзниците от подводници 61 % са кораби, плавали самостоятелно извън конвоите, 9 % са отклонили се от конвоя кораби и само 30 % са кораби в конвои благодарение на осигурената от въздуха защита.
Фактът, че германците в продължение на четири години се разпореждат сфренските военноморски бази в Бискайския залив, както и отказа на Ейре (Република Ирландия) да разреши на съюзниците да използват нейните за-падни и южни брегове, въпреки че и тя до голяма степен зависи от доставките на конвоите, в огромна степен са причина за загубите на съюзниците в Ат-лантическия океан. Оставащият път до Великобритания продължава да е от-ворен най-вече поради обстоятелството, че съюзниците могат да действат от Северна Ирландия и Исландия.