История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Сред другите събития от този период са две съкрушителни атаки срещу линейния кораб „Тирпиц“ на котва край брега на Северна Норвегия от 3 миниподводници през септември 1943 г. и от военновъздушните сили на флота през март 1944 г. Те предшестват по-късното му потапяне от тежки британски бомбардировачи през ноември същата година. Този кораб само веднъж използва сериозно основното си въоръжение (при нападението на Шпицберген), но фактът, че оцелява при такъв голям брой попадения, е доказателство за уменията на германските корабостроители. Освен това самото му същест-вуване и заплахата, която представлява за корабоплаването, оказват силно влияние върху морската стратегия на Великобритания, като ангажират из-вънредно голяма част от нейните военноморски сили.
Заплахата от тежкия крайцер „Шарнхорст“ е ликвидирана през декември предишната година, когато той е засечен и потопен от силно военноморскосъединение на британския вътрешен флот при опита му да нападне конвой в Арктика.
През първата половина на 1944 г. главните беди за Великобритания в нейни териториални води идват от малките германски торпедни кораби, така на-речените „E-boats“. Въпреки че никога не надвишават три дузини, те могат да се прехвърлят бързо от един маршрут за конвой на друг в търсене на подходящи условия за атака, като създават много главоболия. Съсредоточаването на подводници в западните френски пристанища, за да пречат на съюзниците да преминават през Ламанша, има слаб резултат, въпреки че до съюзническия десант през юни в Нормандия те вече са снабдени с шнорхелното устройство, което ги прави по-малко уязвими от въздушни нападения.
Когато в средата на август настъпващата от Нормандия американска 3-та армия приближава западните френски пристанища Брест, Лориан и Сен Назар, повечето подводници се преместват в Норвегия. От този момент нататък корабоплаването до и от Великобритания отново може да се извършва по стария, обичаен маршрут покрай южното крайбрежие на Ирландия, а също и по маршрута покрай северното крайбрежие.
От втората половина на август все повече подводници започват да излизат от Норвегия и Германия. Като заобикалят северното крайбрежие на Шотландия и Ирландия и се държат близо до брега, те стигат на юг чак до Портланд Бил на южното крайбрежие на Англия. Обаче с тези операции близо до брега те не постигат много, макар че, намирайки се постоянно под водата благодарение на шнорхела, търпят по-малко загуби. През четирите месеца от септември до декември 1944 г. те потапят само 14 кораба в британските крайбрежни води.
Конвоите в Арктика
Британските конвои до северната част на Русия започват в края на септември 1941 г. През зимата пристанището на Архангелск е блокирано от леда, затова се използва Мурманск — единственото важно незамръзващо пристанище на Русия. Неуспехът на германците да го завземат чрез мощно настъпление по суша е странен стратегически пропуск, тъй като ги лишава от възможността да прекъснат този северен път за доставки, когато той е най-уязвим.
Когато си дават сметка, каква голяма британска, а по-късно и американска помощ преминава за Русия по този маршрут, германците бързат да увеличат военноморските и военновъздушните си сили в Норвегия и организират редица мощни атаки срещу съюзническите арктически конвои през март, април и май 1942 г. Най-големият удар е нанесен срещу отправилия се на изток конвой PQ-17, отплавал в края на юни. От Адмиралтейството се опасяват, че конвоят и ескортиращите го кораби ще бъдат разбити от германските бойни кораби, и на 4 юли дават заповед конвоят да се разпръсне в Баренцево море. Безпомощните търговски кораби са атакувани от самолети и подводници и от общо 36 оцеляват само 13. От самолетите, пренасяни от конвоя, са доставени 87, а 210 са унищожени, от танковете са предадени 164, а 430 са загубени и от камионите и другите небойни превозни средства са предадени 896, а 3350 са унищожени заедно с двете трети от другия товар, възлизащ на 99 316 т.
След тази катастрофа следващият конвой до Русия е изпратен чак през септември. Той получава много по-силна охрана и адмирал Редер, който е предупреден от радиоразузнаването, предпазливо държи настрана своите по-големи кораби, които биха могли да сразят ескортите. От общо 40 търговски кораба на конвоя PQ-18 до Архангелск успяват да пристигнат 27, а герман-ските подводници и авиация понасят тежки загуби. След това германците вече никога не изпращат толкова големи въздушни сили в Далечния север.