История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
През май 1942 г. адмирал Дьониц и щабът му преценяват, че за да бъде победена Великобритания, трябва да потопява средно по 700 000 т на месец. На тях им е известно, че през 1941 г. такава средна цифра не е била достигната, още повече че не знаят, че средно на месец са били потопявани не повече от 180 000 т. Те обаче си мислят, че с влизането на Америка във войната ще се увеличи свободата им на действие в западната част на Атлантическия океан и ще им се предоставят повече възможности за откриване на неескортирани цели.
Край американското крайбрежие са изпратени да действат само малък брой подводници, но те постигат непропорционално големи резултати, тъй като американските адмирали подобно на британските по време на Първата све-товна война мудно и с нежелание организират конвои. Американците се бавят да предприемат и други мерки. Липсата на каквото и да било затъмненние през нощта по крайбрежието и неограниченото използване на радиовръзка между корабите предоставят на подводниците всичко, от което имат нужда. Морските курорти, като Маями, продължават да осветяват с неонови светлини крайбрежните си булеварди по протежение на много километри, на чийто фон рязко се очертават силуетите на корабите. През деня подводниците изчакват потопени недалеч от брега, а през нощта излизат на повърхността и нападат с оръдията и торпедата си.
Въпреки че край американския бряг никога не са действали повече от дузина подводници, до началото на април те са потопили кораби с общ тонаж почти половин милион, повечето от които танкери.
Това положение се отразява още по-зле на Великобритания. Налага се во-енноморският флот на Съединените щати да изтегли своите ескортиращи кораби и самолети за охраната на собствените си териториални води, а бри-танските търговски кораби стават лесна плячка в американски води.
Адмирал Дьониц е толкова окуражен от резултатите, че иска да изпрати колкото може повече подводници по американското крайбрежие. За щастие на съюзниците в този критичен момент на помощ им идва „интуицията“ на Хитлер. На 22 януари на едно съвещание той изразява убеждението си, че „съдбоносната зона“ е Норвегия, и настоява всички налични надводнии бойни кораби и подводници да бъдат изпратени там, за да отблъснат възможно на-хлуване на съюзниците. Три дни по-късно Дьониц най-неочаквано получава заповед да изпрати на първо време 8 подводници за охрана на морските под-стъпи към тази страна. През януари новият линеен кораб „Тирпиц“ също еизпратен в този район и е последван от „Шеер“, „Принц Ойген“, „Хипер“ и „Лютцов“.
Все пак това предчувствие на Хитлер не е съвсем неоснователно, защото през април Чърчил заявява на началник-щабовете да проучат възможността за десант в Норвегия с цел да бъде отслабен германският натиск върху конвоите в Арктика, обаче изразените от тях съмнения относно начинанието са подкрепени от американците и тази инициатива така и не се осъществява.
Друго щастливо обстоятелство за съюзниците е, че лютата зима през 1941–1942 г. забавя подготовката на подводничарските екипажи в Балтийско море.
По тази причина през първата половина на 1942 г. са готови за действие само 69 подводници. От тях 26 след време са изпратени край северното крайбрежие на Норвегия, 2 — в Средиземно море и 12 — за попълване на загуби, така че за Атлантика реално остават само 29 подводници.
Въпреки това подводниците на Оста увеличават всеки месец броя на потопените от тях кораби. През февруари общият им тонаж е почти 500 000, през март — над 500 000, през април има спад до 430 000, но през май са 600 000 т, а през юни общият тонаж на потопените кораби достига зловещата цифра 700 000. До края на юни общо за първата половина на годината потопените кораби са с тонаж над 3 милиона, а потъналите по всички възможни причини кораби са 4 147 406 т, почти 90 % от които са в Атлантика и Арктика. Едва през юли общият тонаж на потопените кораби спада под 500 000 благодарение на цялостното подобрение на методите за борба с подводниците и на това, че американците също възприемат системата на конвоите.
Подобрението на обстановката през лятото на 1942 г. се оказва илюзорно.
През август с въвеждането на новопостроените подводници на въоръжение се увеличава общият им брой на повече от 300, като около половината от тях са действащи. Това са групи подводници, които изпълняват задачи в близост до бреговете на Гренландия, Канада, Азорските острови, Северозападна Африка, във или близо до Карибите и край Бразилия. През август потопените от подводници кораби отново са с общ тонаж над 500 000. През следващите няколко месеца те правят особено голям удар близо до Тринидад, където много кораби все още плават самостоятелно. Едно действие, твърде съмнително както от политическа гледна точка, така и от гледна точка на голямата стратегия е потапянето на 5 бразилски кораба, което бързо води до това, че Бразилия обявява война на Германия. Използването на бразилските бази дава възможност на съюзниците да упражняват много по-ефикасен контрол в цялата южна зона на Атлантическия океан и от този момент нататък да изгонят от там надводните нападащи кораби. Това обаче има вече по-малко значение, тъй като мястото на германскитевъоръжени търговски кораби, които нападат корабите в отдалечени райони на океана, е заето от новите, по-големи подводници — т.нар. 1600-тонни подводни крайцери, чийто радиус на действие е 50 000 км.