История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Сега подводниците могат да се потапят на по-голяма дълбочина — до 200 м, а при извънредни обстоятелства дори и на повече, преимущество, чийто ефект обаче скоро е намален от избухващите на по-голяма дълбочина дълбоководни бомби, чието производство непрекъснато се увеличава. Новите подводни танкери могат да зареждат с гориво подводниците насред океана. Радиора-зузнаването става по-ефикасно. Освен това германците отново са в състояние да дешифрират британските съобщения до конвоите, както правят това до август 1940 г.
От друга страна, новият радар на 10-сантиметрова честота, който подвод-ниците не могат да засичат, е сред най-големите постижения на британските учени. Когато в началото на 1943 г. той намира максимално приложение при самолетите в комбинация с прожектора „Лайт Лий“ (лампата на Лий), съюз-ниците отново имат инициативата през нощта или при намалена видимост и побеждават монтираните на подводниците приематели на радарни сигнали, които работят в 1,5-метровия диапазон.
Военният дневник на Дьониц от този период показва колко голямо е без-покойството му от това ново британско локационно средство, както и от уве-личения брой на британските самолети в източната част на Атлантическия океан.
През цялата война Дьониц се проявява като много способен стратег, който винаги се опитва да намери слабите места на противника и съсредоточава ударите си там, където отбраната е най-слаба. От самото начало той поема инициативата, а съюзническите сили за борба с подводниците винаги изоста-ват с една крачка.
През втората половина на 1942 г. той съсредоточава вниманието си върху зоната южно от Гренландия, в която не е осигурен въздушен ескорт. Старае се да открие съюзническите конвои, преди да достигнат този район, да съсре-доточи силите си върху тях в момента, когато преминават оттам, и оттегля, когато въздушният ескорт е възобновен.
Освен това до есента Дьониц има достатъчно подводници, за да си позволи нападения с т.нар. глутници по собствена инициатива, когато се появи възможност.
Така от юли нататък натискът на подводниците се увеличава, а през ноември броят на потопените кораби достига 119 с общ тонаж 729 000. Подводниците издебват голяма част от тях, докато се движат самостоятелно извън конвоите край брега на Южна Африка или на Южна Америка.
Необходимостта от ескорти се увеличава с нуждите на операция „Торч“ и американско-британските десанти, извършени през есента в Северозападна Африка. Ескортите до Гибралтар, Сиера Леоне и Арктика временно са преустановени. Освен това се появява и нужда от охрана на конвоите, които превозват американски войски от Исландия до Великобритания. В тези бързи конвои на 3 военни транспортни кораба се падат най-малко по 4 разрушителя.
Изключение са пригодените за транспортирането на войски два 80 000-тонни гиганта — лайнерите „Куин Мери“ и „Куин Елизабет“, които побират по 15 000 войници, което се равнява на по-голямата част от една дивизия. Те не се нуждаят от охрана, тъй като скоростта им над 28 възела в час е твърде висока, за да ги придружава който и да било разрушител освен в началото и в края на плаването. Така тези гигантски пътнически кораби разчитат само на скоростта в съчетание с честа смяна на курса. Тази рискована практика се оказва толкова успешна, че след август нито една подводница не успява да ги засече при многобройните им трансатлантически пътувания.
Но, общо взето, осигуряването на морски ескорти и защита от въздуха не са в състояние и не биха могли да преодолеят напълно нарастващата заплаха от увеличеното производство на подводници. Всеки месец на въоръжение постъпват средно по 17 подводници и в края на 1942 г. оперативните стават 212 от общо 393 в сравнение с 91 оперативни подводници от общо 249 в началото на годината. Унищожени са 87 германски и 22 италиански подводници, което е твърде недостатъчно, за да се преодолее увеличението на новопостроените подводници.