История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
През декември и януари в Атлантическия океан има известно затишие и през този период броят на потопените от подводници кораби достига общ тонаж едва 200 000. Това до голяма степен се дължи на бурите и лошото време. Този сравнително по-спокоен период обаче е помрачен от хаоса и разпръскването на корабите от конвоите в лошото време, особено на тези, които не са достатъчно мощни.
През февруари броят на потопените от подводници кораби е почти удвоен, а през март те са 108 с общ тонаж 627 000. Така още веднъж има доближаване до кулминацията от периода юни-ноември 1942 г. Най-обезпокоителното е, че близо две трети от потопените кораби са в конвоите. В средата на март, преди възобновяването на защитата от въздуха на 20 март, 38 подводници се съсредоточават около 2 пътуващи близо един до друг за Великобритания конвоя и потопяват 21 кораба с общ тонаж 141 000 срещу една потопена подводница. Това е една от най-големите битки на конвои и подводници за цялата война. По-късно Адмиралтейството отбелязва, че „германците никога не са били толкова близо до прекъсването на комуникациите между Новия и Стария свят, както през първите двайсет дни на март 1943 г.“. Стига се дори дотам, че щабът на военноморските сили започва да се пита дали конвоите трябва да продължават да бъдат смятани за ефикасна система на защита.
През последните единайсет дни на март — последната десетдневка от този паметен месец — на сцената настъпва голяма промяна. В северната част на Атлантика са потопени само 15 кораба в сравнение със 107 през първите две десетдневия. През април броят на потопените кораби спада наполовина, а през те са още по-малко. Координираната контраофанзива на Макс Хортън започва да действа и в много кратко време постига желаните резултати.
В най-критичния период през март американците обявяват, че искат да се оттеглят от охранителната система в северната част на Атлантика, като поемат грижата за морските пътища в южната му част, особено пътищата към Средиземно море. Освен това вниманието им до голяма степен е ангажирано от Тихия океан. Обаче практическият ефект от това не е голям. Американското правителство поставя първата поддържаща група самолетоносачи под британско командване и дава самолети „Либърейтър“ които са с много голям обсег. Така от 1 април Великобритания и Канада поемат изцяло отговорността за конвоите между Американския континент и Великобритания.
През пролетта на 1943 г. подводниците търпят поражение в няколко битки с конвои и понасят тежки загуби. В средата на май Дьониц докладва на Хитлер: „Изправени сме пред голяма криза в подводната война, тъй като врагът чрез новите си локационни средства… прави борбата невъзможна и ни причинява тежки загуби“. Загубите на подводниците през май са почти удвоени и достигат до 30 % от тези, които се намират в морето. При подобни загуби не може да се издържи дълго. Затова на 23 май Дьониц изтегля подводниците си от северната част на Атлантическия океан до момента, когато е в състояние да използва нови оръжия.
През юли са построени повече съюзнически кораби, отколкото са потопени. Това слага край на спора и е доказателство, че подводниците губят битката.
Ако обърнем поглед назад, става ясно, че през март Великобритания е била на косъм от поражението. Ясно е също, че основната причина за опасността е липсата на самолети с далечен обсег, които да охраняват конвоите. От януари до май при защита от въздуха в Атлантическия океан са потопени в конвои само два кораба. След като на конвоите е осигурена защите от самолети с голям обсег, особено бомбардировачите „Либърейтър“, за подводниците става все по-трудно да действат в т.нар. вълчи глутници. Сега във всеки момент те могат да очакват над тях да се появи самолет, който да насочи към местоположението им групата за подкрепа.
Много важен фактор, който се разбира и изтъква от Дьониц, става радарът на новата 10-сантиметрова честота, която подводниците не могат да засичат. Принос имат и новите оръжия, като например „Хеджхог“ („Таралеж“) — ракетно устройство за борба с подводници, както и по-мощните дълбоководни бомби. Полезни са също аналитичната работа на създадения през 1942 г. екип при командването на Западните подстъпи, който има за задача да създаде най-добрата тактическа система за борба с подводниците, както и оперативният анализ за въвеждането на конвоите, изготвен от професор П. М. Блекит. Освен това новият шифър за контрол на корабоплаването, въведен в края на май 1943 г., лишава германците от най-ценния им източник на разузнавателна информация.
Вероятно най-важният фактор за победата са усъвършенстването на изис-кванията за подготовката на екипажите на ескортиращите кораби и самолети и засиленото взаимодействие между моряци и летци.