История на Втората световна война

Що се отнася до отделните хора, както вече изтъкнахме, най-съществена роля за поражението на подводниците изиграва сър Макс Хортън, който презфевруари 1943 г., в най-решителния период от битката, оглавява командването на бреговата охрана. Сред добре подбраните командири на ескортни групи заслужават специално да бъдат споменати за подвизите им двама: капитан Ф. Дж. Уокър — от 1941 г. нататък, и капитан трети ранг (по-късно вицеадмирал) сър Питър Гритън — в периода 1942–1943 г.

През юни 1943 г. в северната част на Атлантическия океан няма нападнати конвои, а юли е тежък за подводниците, особено в Бискайския залив, където въздушните патрули на бреговата охрана имат богата жътва. От 86 подвод-ници, които през този месец се опитват да прекосят залива, 55 са забелязани, 17 са потопени (с изключение на една, всички от самолети), а 6 са принудени да се върнат обратно. Единственият им път за излизане в Атлантика е един тесен коридор в Бискайския залив, който, както Дьониц мрачно докладва на Хитлер, се гуши в испанския бряг. Но и патрулите за борба с подводници плащат немалка цена за успехите си. Свалени са 14 самолета. През трите месеца на 1943 г. — юни, юли и август, германските подводници потапят над 58 съюзнически търговски кораба във всички води, включително в Средиземно море, като почти половината от тях са край бреговете на Южна Африка и в Индийския океан. Те постигат този много скромен резултат с цената на 79 потопени подводници, от който най-малко 58 са унищожени от самолети. С надеждата да постигне надмощие Дьониц настоява пред Хитлер за повече разузнавателни самолети с далечен обсег в Атлантика и за по-силна охрана на траанзитните пътища от въздуха. Той се радва на по-благосклонно отношение, отколкото Редер, към доводите, с които се опитва да преодолее нежеланието на Гьоринг да окаже исканата въздушна подкрепа. Дьониц успява да получи и одобрение за увеличаване производството на подводници от 30 на 40 на месец, като бъде даден приоритет на новите модели, които развиват по-голяма скорост под водата. Многообещаващата подводница клас „Валтер“, която използва комбинация от дизелово гориво и въглероден прекис, има обаче толкова много проблеми с пускането на вода, че е готова да влезе на въоръжение едва в края на войната през 1945 г. Нови, важни нововъведения са монтирането на устройството „Шнорхел“, което се състои от подвижна тръба, по чиито канали се всмуква въздух и се изхвърлят изгорелите газове от дизеловото гориво, както и на едно устройство, създадено от холандците още преди 1940 г., което дава възможност на подводниците да зареждат батериите си, оставайки на перископна дълбочина. До средата на 1944 г. такова устройство е монтирано на 30 подводници. Други две нови германски изобретения от средата на 1943 г. са самонасочващото се торпедо, което се ориентира по шума на корабното витло, и т.нар. планираща бомба. През септември и октомври, първите два месеца от подновената война на подводниците, съюзниците губят само 9 търговски кораба от общо 2468, които плават в севернатачаст на Атлантическия океан в 64 конвоя, срещу 25 потопени подводници След това тежко поражение Дьониц се отказва от съсредоточаване на подводниците в големи мобилни групи.