История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
През ноември броят на потопените кораби от подводници отново спада на малко повече от една трета от общия брой през октомври, а през декември в северната част на Атлантическия океан те са още по-малко. Последвалите тежки загуби в Далечния изток след влизането на Япония във войната обаче покачва броя на потопените по различни причини кораби до 282 с общ тонаж близо 600 000.
За Запада през втората половина на 1941 г. германските бомбардировачи с далечен обсег се превръщат в по-голяма заплаха от подводниците, особено за конвоите, минаващи през Гибралтар. Така се осъзнава необходимостта всеки конвой да бъде охраняван плътно от изтребители и в резултат през юни се изпраща първият ескортиращ самолетоносач „Одесити“ („Дързост“) с ката-пултируеми изтребители. Той играе основна роля в успешната защита на зав-ръщащите се през декември през Гибралтар у дома конвои, докато е потопен в деветдневно сражение.
В края на година общият брой на действащите германски подводници е 86, а около 150 минават курсове на обучение и изпитания. Тъй като обаче 50 са в Средиземно море или на подстъпите към него, за използване в Северния Атлантически океан остават само 36. През юни бързото преминаване на кораби с доставки оттам води до това, че 9 от подводниците са потопени, а подводниците от южната част на Атлантика са изтеглени. През деветте месеца от април до декември 1941 г. общият брой на потопените от германски и италиански подводници кораби е 328 с общ тонаж 1 576 000, обаче само една трета от тях са плавали в конвои. Освен това 20 от общо 30 подводници саунищожени от корабите, ескортиращи конвоите. Става ясно, че подсилените конвои и избягването на някои морски пътища водят до победа в борбата с подводниците.
Може би тук ще е полезно да посочим накратко какво е положението с ескортите в началото на 1942 г. Трите големи оперативни бази на командва-нето на Западните подстъпи, оглавявано от адмирал сър Пърси Ноубъл, са Ливърпул, Грийнок и Лондондери. Под негов контрол са 25 ескортни групи, наброяващи общо 70 разрушителя и 95 по-малки бойни кораба. Те са разделени на четири категории: 1) разрушители за кратки разстояния за близкоизточните и арктическите конвои в първата част на прехода им и за лайнерите, когато те започват да докарват през океана американски войници; 2) разрушители за далечни разстояния и корвети за конвоите в Северния Атлантик от мястото за среща в западната част на океана до Великобритания и за конвоите, преминаващи през Гибралтар; 3) корвети с голям обсег, разрушители и катери за конвоите до Сиера Леоне, които да ги придружават през по-голямата част от пътя; 4) кораби за противовъздушна отбрана в подкрепа на конвоите, които са в обсега на германските бомбардировачи, а също и за конвоите в Арктика и Гибралтар.
В Гибралтар има още две такива групи за локални ескорти, както и отряд френски ескортни кораби, който се състои от флотилия разрушители и около 20 корвети, както и двайсетина други различни малки кораби за локален ескорт. В нюфаундланското съединение за охрана влизат предимно кораби на канадските военноморски сили (14 разрушителя и около 40 корвети). В началото на 1942 г. перспективите за изхода от битката за Атлантика рязко се влошават. Една от причините е липсата на самолети. Поемайки командването на бреговата охрана предишното лято, сър Филип Жубер де ла Ферте преценява, че има нужда от приблизително 800 различни вида самолети, като специално подчертава значението на бомбардировачите с далечен обсег. През следващата година придадените към бреговата охрана бомбардировачи обаче са прехвърлени към командването на бомбардировъчната авиация, и всички новопостроени също се изпращат там заради въздушната офанзива срещу Германия. Сблъсъкът на приоритетите става все по-остър. Освен това военноморската авиация среща трудности при получаването на изтребители за поръчаните от нея 31 нови ескортиращи самолетоносача. Друга пречка е фактът, че построените в Америка за британците нови фрегати не влизат достатъчно бързо на въоръжение. Причината до голяма степен е, че се дава приоритет на нуждите от десантни кораби за операцията по преминаването на Ламанш, която американците все още се надяват да осъществят — ако не през 1942, то през 1943 г. Това води до значително отслабване на усилията на британците в Атлантика и до още загуби на кораби.
В първите месеци на 1942 г. се появява и трета пречка — това собственитените морски беди на Америка, които я сполетяват не само в Тихия океан с катастрофата в Пърл Харбър, но и в Атлантика поради разширяването на дейността на подводниците и последвалата от това загуба на американски кораби.