Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Щом стигна до нея, тя се изправи и бавно се обърна към него, произнасяйки името му с познат глас.
Сърцето скочи в гърлото му, когато видя лицето, което напълно пасваше на гласа.
Тридесет и първа глава
Беше майка му.
Ричард се почувства като ударен от гръм. Цялото му тяло се скова. Гневът отпусна желязната си хватка при вида на включените в една и съща мисловна картина — смъртна опасност с образ на майка му.
— Ричард — тя му се усмихна тъжно, в усмивката й той прочете силната й обич, разбра колко много й е липсвал.
Мисълта му запрепуска бясно, опитвайки се да осъзнае ситуацията, в невъзможност да свърже онова, което вижда, с онова, което знае. Не можеше да бъде. Това беше просто невъзможно.
— Майко? — задъхано прошепна той.
Ръцете, които той познаваше, които помнеше, се обвиха около него, утешиха го, извикаха сълзи в очите му, буца в гърлото му.
— О, Ричард — ласкаво каза тя, — толкова ми липсваше — прокара пръсти през косата му, погали го. — Толкова много.
Замаян, той положи всички усилия да овладее чувствата си. Опита се да концентрира мислите си върху Калан. Не би си позволил да я предаде още веднъж, не би се оставил отново да го преметнат. Тя се забърка в това, защото той се остави да бъде изигран. Това не беше неговата майка, беше Шота, вещицата. Ами ако грешеше?
— Защо си дошъл при мен, Ричард?
Ричард постави ръце върху слабите й рамене и нежно я отблъсна назад. Ръцете й се спуснаха към кръста му, притиснаха го с познатата му любвеобилност. Това не беше майка му, опита се да си каже мислено, това беше една вещица, вещица, която знае къде се намира последната кутия на Орден, а той трябваше да го научи от нея. Но защо ще прави подобно нещо? Ами ако греши? Можеше ли да е истина?
Пръстът му се плъзна към малкия белег над лявата й вежда, пресичащ познатата подутина. Белег, който той й беше направил. Двамата с Майкъл играеха на дуел с дървените си мечове и той тъкмо скачаше от леглото, замахвайки глупаво и диво към по-големия си брат, когато майка му се появи на вратата. Мечът му я удари през челото. Писъкът й го ужаси.
Дори камшикът на баща му по-късно не болеше толкова, колкото мисълта за онова, което бе сторил на майка си. Баща му го прати в леглото без вечеря, а по-късно, щом се стъмни, тя дойде и приседна край леглото му, прокара пръсти през косата му, докато той плачеше. После се изправи в леглото си и я попита много ли боли. Тя му се усмихна и каза…
— Не толкова, колкото те боли теб — прошепна жената пред него.
Очите на Ричард се ококориха; по ръцете му пробягаха тръпки.
— Ти откъде…
— Ричард — до него изотзад достигна един равен, предупредителен глас, от който той отново подскочи. — Дръпни се от нея. — Беше гласът на Зед.
Ръцете на майка му се сключиха около лицето му. Той не обърна внимание на това и погледна към пътя, към върха на възвишението. Беше Зед, или поне той си мислеше, че е Зед. Изглеждаше точно като него, но, от друга страна, нали и тази жена пред него изглеждаше точно като майка му. Зед стоеше там с изражение, което Ричард познаваше. То предупреждаваше за опасност.
— Ричард — отново се чу гласът на Зед. — Направи каквото ти казвам. Дръпни се от нея. Веднага.
— Моля те, Ричард — въздъхна майка му, — не ме изоставяй. Не ме ли позна?
Ричард се обърна към нежното й лице.
— Познах те. Ти си Шота.
Той я хвана за китките, избута ръцете й от кръста си и отстъпи назад. Тя го гледаше как се отдалечава и аха-аха да заплаче.
Изведнъж рязко се обърна към магьосника. Ръцете й се стрелнаха напред. От пръстите й със заглушителен трясък изскочи синя светкавица, която се насочи към Зед. Ръцете на магьосника в същия миг изградиха около него защитна стена, подобна на стъкло, която отразяваше светлината в блясъка си. Светкавицата на Шота се удари в стената с трясък и отскочи, стоварвайки се върху огромен дъб, чийто ствол се превърна в купчина трески. Дървото се строполи. Земята потръпна.
Ръцете на Зед бяха вече във въздуха. От извитите му пръсти бълваше магьоснически огън. Той се приближаваше със свистене, раздирайки бясно въздуха.
— Не! — изкрещя Ричард.
Течната огнена сфера обливаше в наситена синя и жълта светлина сенчестото пространство.
Той не можеше да допусне това да се случи! Шота беше единственият им шанс да намерят кутията! Единственият им шанс да спрат Рал!
Огънят се приближаваше с вой, летеше право към Шота. Тя стоеше неподвижна.
— Не! — Ричард извади меча и скочи пред нея. С едната си ръка хвана здраво дръжката му, с другата острието и го издигна хоризонтално пред себе си като щит.