Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Вирна усети по челото си капчици пот. Изведнъж разбра защо императорът идва в Двореца на пророците. Обля я студена вълна. Трябва да каже на Прелата. Няма време за губене.
— Кевин, ти верен войник на Империята ли си, вярваш ли в Императорския орден?
Кевин плъзна ръка нагоре по пиката си. Каза колебливо:
— Да, Прелате. Искам да кажа, когато Орденът завладя моята родина, нямах много голям избор. Взеха ме войник към Ордена и бях назначен в Двореца.
Не може да се намери по-добра работа като страж от тази. Радвам се, че отново съм тук, на пост пред покоите ви. Болесдън и Уолш също с радост се завърнаха на своите постове в покоите на Пророка.
Моите командири винаги са се държали с мен подобаващо и винаги съм си получавал заплатата. Не е много, но винаги идва навреме, а срещам много хора, които са без работа и едва свързват двата края.
Вирна го хвана нежно за ръката.
— Кевин, какво е мнението ти за Ричард?
— За Ричард? — На лицето му грейна широка усмивка. — Харесвам го. Той ми купи скъпи шоколадови бонбони, за да направя подарък на приятелката си.
— Само това ли означава той за теб? Шоколадови бонбони?
Той се почеса по веждата.
— Не… Не исках да прозвучи така. Ричард беше… добър човек.
— Знаеш ли защо ти купи бонбоните?
— Защото е мил. Грижи се за хората.
Вирна кимна.
— Да, така е. Надявал се е, че като ти направи подарък, когато му дойде времето да избяга, ще го имаш за приятел и няма да се изправиш срещу него, а така той няма да е принуден да те убие. Не е искал да те възприема за враг, който един ден ще се опита да го убие.
— Да го убия? Прелате, никога не бих…
— Ако не беше мил с теб, можеше да останеш верен на Двореца и да се опиташ да го спреш.
Той заби поглед в земята.
— Виждал съм го как използва меча си. Предполагам, че дарбата е доста повече от кутия шоколадови бонбони.
— Да, така е. Кевин, ако дойде момент да избираш между Ричард и Ордена, какво би избрал?
Лицето му се изкриви от неудобство.
— Прелате, аз съм войник. — Той простена. — Но Ричард е приятел. Предполагам, че ако се наложи, ще ни бъде изключително трудно да вдигнем оръжие срещу него. Така ще е с всеки от стражите в Двореца. Всички го харесват.
Тя го стисна за ръката.
— Бъди верен на приятелите си, Кевин, и всичко ще е наред. Бъди верен на Ричард и това ще те спаси.
Той кимна.
— Благодаря, Прелате. Но не се страхувам, че ще трябва да правя подобен избор.
— Кевин, чуй ме. Императорът е жесток човек.
Кевин не каза нищо.
— Не го забравяй. И не казвай на никого какво съм споделила, ясно?
Вирна влезе в приемната на кабинета си и Фийби моментално се надигна от стола.
— Добър вечер, Прелате.
— Отивам да се помоля за напътствие, Фийби. Никакви посещения. — В главата й изведнъж изплува едно изречение, казано от Кевин. Имаше нещо неясно. — Болесдън и Уолш са изпратени на пост в покоите на Пророка. А Пророк нямаме. Разучи защо са там и по чия заповед и още рано сутринта ми докладвай. — Вирна размаха пръст. — Рано сутринта.
— Вирна — Фийби се отпусна обратно на стола си и заби очи в бюрото си. Сестра Дулсиния извърна бялото си лице встрани и сведе очи към докладите. — Вирна, няколко Сестри са дошли да те видят. Чакат вътре.
— Не съм ви давала позволение да пускате Сестри вътре в кабинета ми!
Фийби не вдигна очи.
— Знам, Прелате, но…
— Ще видя каква е тая работа. Благодаря, Фийби.
Вирна влетя в кабинета си като черен облак. На никого не беше разрешено да влиза вътре без изричното й разрешение. Нямаше време за губене, за да го пилее в глупости. Беше намерила начин да различи Сестрите на светлината от Сестрите на мрака и знаеше защо император Джаганг идва в Танимура, в Двореца на пророците. Трябваше да изпрати съобщение на Ан. Прелатът сигурно ще знае какво да направи.
С приближаването си различи в тъмната стая силуетите на четири жени.
— Какво означава това!
На светлината на свещта разпозна Сестра Лиома.
В следващия миг я прониза ужасяваща болка и светът изведнъж потъна в непрогледен мрак.
— Прави каквото ти казвам, Натан.
Той се наведе над нея. Трябваше доста да се изгърби, като се има предвид разликата в ръста им. Скръцна със зъби.
— Можеш поне да ми дадеш достъп до моя Хан! Как да те защитавам?
Ан се загледа в мрака към колоната от петстотин мъже, следващи Господаря Рал по улицата.