![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Вече си отговорих на този въпрос. — Тя се обърна. — След време може би ще ме преместят. И освен това, какво друго мога да върша? Нищо друго.
— Би могла да останеш тук — промърмори той една неопределена покана.
Тя поклати глава, като не посмя да погледне към него.
— И какво ще върша? Не съм създадена да бъда рибарска жена, Мироу. — Предложи ми нещо друго.
Но ако имаше друг отговор, той остана неизказан поради пристигането на двамата офицери, които тя бе повикала да дойдат. Те имаха в косите си конфети от Фестивала и малко измъчен израз на лицата си, но я поздравиха с нужното уважение.
Тя отговори на техния поздрав, после сложи в ред униформата и мислите си.
— Приведете се в приличен вид. Щом Мантагнийс пристигне заминаваме за церемонията на Промяната.
Те засияха при перспективата да заемат предни места на зрелището. Погледнаха крадешком към Тор Стархайкер, когато се отдалечаваха. Джеруша си спомни за нейното присъствие със закъсняло огорчение, но видя, че тя отново е заспала.
Мироу стоеше мрачен до нея с поглед, втренчен в пода.
— Ти ще присъстващ на… жертвоприношението? — Изглежда му беше трудно да възприеме това, което ставаше навън. — Смъртта на Зимната кралица.
Тя кимна, чувствайки се неудобно, въпреки че бе очаквала този момент толкова дълго. Смъртта на Зимната Кралица. Човешка жертва. Мои богове! И все пак Джеруша се чудеше защо публичната екзекуция на една жена, която заслужаваше това, трябва да изглежда по-ужасна от ежедневната смърт в мините, където беше назначена да отиде. Боговете знаеха, че едно общество, което може да извърши пълно преустройство само с две екзекуции, беше по-добро от много други.
— Това е последният ми официален акт като представител на Хийгемъни. Казано образно, ние връщаме на новата кралица ключовете на нейното кралство. — И наблюдаваме как Еъриенрод потъва, изпълнена със самосъжаление. Тя сведе нерешително очи. — Ще дойдеш ли, Мироу? Зная, че не е нещо, което ти желаеш да видиш… така че не ми е леко да те попитам.
Той пристъпи от крак на крак, все още свел надолу очи.
— Да, ще дойда. Ти си права — не е нещо, което някога съм мислил, че бих желал да видя. Но след като знам това, което сега зная за нея… Казват, че наблюдаването на смъртта на символите на стария ред действало като катарзис37, нещо, от което всички се нуждаят, за да изчистят грозното от живота си. Е, никога не съм мислил, че се нуждая от това… но може би не съм много по-добър от другите.
— Добре дошъл тогава — каза тя, без да се усмихне. — Ей сега ще се върна. — Тя отиде до бюрото си и взе пелерината и шлема си.
Когато се върна, намери Мантагнийс да чака високомерно в отговор на нейното повикване. Джеруша отговори на неговия поздрав с безразличие и му нареди да я замести в участъка.
Джеруша се спря до шейната и разбуди Тор.
— Събуди се, Зимна жено. Почти се зазори.
Тор стана, разтърквайки лицето си.
— Сега аз отивам на церемонията по Промяната — каза Джеруша дружелюбно. — Не зная дали ти би искала да присъстваш. Ако искаш, можеш да дойдеш с нас. — Макар че не бих те укорила, ако искаш да я проспиш.
Тор поклати глава, протегна ръце. Очите й се проясниха.
— Аз… предполагам, че ще искам, в края на краищата. Не мога да остана тук вечно, нали? — Тя се изправи, обърна се към Полакс, който стоеше на същото място до нея. — Предпочитам да видя края на света, Поли, друг няма да има. И ако не го видя, може би няма да повярвам.
— Довиждане, Тор. — Гласът на робота прозвуча по-слаб и по-сух от този, който бе запомнила Джеруша. — Сбогом!
— Довиждане, Поли. — Устата й, макар и с труд, отново се раздвижи. — Няма да те забравя. Повярвай ми.
— Вярвам ти, Тор. — Полицейският робот вдигна ръка, като имитираше сбогуване.
— Сбогом, момче. — Тя бавно се отдалечи.
54
Еъриенрод зае мястото си върху дебелата постелка от бели кожи в церемониалната карета, която имаше форма на кораб и беше разположена в двора на двореца. Тя спокойно приемаше своята роля в ритуала със съвършен самоконтрол, с кралска осанка, поддържана почти сто и петдесет години. Подвикванията и подигравките на насъбралите се около нея Летни хора бяха неизбежни като смъртта. Тяхната възторжена погребална песен напомняше стръвното стенание на Бездната, под която лежеше морето и чакаше поредното жертвоприношение. Най-после неговият глад щеше да бъде задоволен.
Старбък вече седеше между посребрените кожи, като фигура, издялана от обсидиан, с маска и с дворцово облекло. Тя беше изненадана, като го видя тук преди нея. Както винаги си нетърпелив, любов моя. Не мислех, че и за това ще бъдеш нетърпелив. Защото аз не съм. Аз не съм.
37
Катарзис — от гр. — очистване; пречистване.