Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Посланик Териот вдигна качулката на главата си и пристегна тежкото си вълнено наметало.
— Зимата току—що започна. С колкото повече време разполагате, през което да имате предимство, толкова по—добре. По—добре да тръгвам веднага.
Калан се здрависа с мъжа на раздяла — не беше жест, който Майката Изповедник правеше често, но бе нещо, което всеки човек, който би искал да изрази искрената си благодарност, би сторил.
Докато двете с Кара стояха на прага, наблюдавайки как представителят и придружаващият го отряд се изгубват в снега, Калан си помисли колко хубаво би било доставката с първите бели наметала да пристигне скоро и да могат да постигнат с тяхна помощ желания ефект.
— Наистина ли мислиш, че можем да се справим задоволително с война при зимни условия? — попита Кара.
Калан се обърна с гръб към вратата.
— Ще трябва.
Преди да влезе, мярна с периферното си зрение приближаваща процесия. След малко успя да различи генерал Мейферт, който вървеше отпред пеша. Успя да различи още и Ейди, Вирна, Уорън и Зед, всички те да вървят пеша край конниците. Слънцето блестеше в дръжката на меча на предводителя на процесията.
Щом го разпозна, Калан ахна.
Без да си прави труда да се връща в къщата за наметалото и вълчата си кожа, тя се спусна през снега да го посрещне. Кара я следваше по петите:
— Харолд! — провикна се тя, щом приближи. — О, Харолд! Толкова се радвам да те видя!
Беше природеният й брат, дошъл от Галеа. Миг по—късно Калан разпозна и някои от мъжете, които яздеха зад него. Видя капитан Брадли Райан, командващ Галеанските части, с които тя бе участвала в онази прословута битка, до него яздеше лейтенантът му — Флин Хобсон. Стори й се, че мярва и сержант Фрост някъде по—назад. Докато тичаше към тях в снега, лицето й се схвана в студа от усмивки.
Толкова й се искаше да свали брат си от коня и да го прегърне. В униформата си на боен Галеански офицер, той изглеждаше далеч по—представителен от обикновените войници, застанал гордо на седлото. Едва сега тя си даде сметка колко много се е притеснявала за закъснението му.
С осанка на принц, какъвто беше, Харолд се поклони величествено. Единственият жест на интимност, който си позволи, че мъничка, тайна усмивка.
— Майко Изповедник. Радвам се да ви видя в добро здраве.
Макар принц Харолд да бе сериозен, капитан Райан не можеше да скрие усмивката си. Калан пазеше топли чувства към Брадли и Флин, спомняше си тяхната смелост, сърцатост и героизъм. Битката, която бяха водили заедно, бе ужасна, но компанията на тези прекрасни войници, тогава почти деца, бе скъп спомен за нея. Веднъж вече те бяха сторили невъзможното, а сега отново й се притичваха на помощ.
Застанала край коня на Харолд, Калан протегна ръка към неговата.
— Влизайте вътре. В огнището гори прекрасен огън.
Направи знак на капитана, лейтенанта и сержанта. — Заповядайте и вие. Влизайте да се стоплите.
Калан се обърна към останалите, които не й се видяха толкова радостни, колкото й се струваше, че трябва да са.
— Ще се съберем. Влизайте.
Принц Харолд скочи от седлото.
— Майко Изповедник…
Тя не се стърпя и го прегърна нежно. Той бе истинска канара, досущ като баща й Крал Уиборн.
— Харолд, камък ми падна от сърцето, като те видях. Как е Сирила?
Сирила, сестра на Харолд и природена сестра на Калан, бе десетина години по—голяма от нея. Струваше й се, че боледува цяла вечност. Преди време бе попаднала в плен на Ордена и бе хвърлена в тъмница заедно с банда убийци и изнасилвачи. Харолд я бе освободил, но преживеният ужас я бе извадил от равновесие и я бе накарал да забрави всички около себе си. Едва наскоро бе възвърнала паметта си. Когато излизаше от унеса си, често се случваше да крещи и плаче неконтролируемо. В един от миговете на просветление бе помолила Калан да заеме мястото й като Кралица на Галеа, за да закриля народа й.
Харолд, който желаеше да остане командващ на армията, се отказа от трона. Калан бе принудена да приеме предложението на сестра си.
Очите на Харолд се стрелнаха бързо към другите:
— Майко Изповедник, трябва да поговорим.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
По заповед на принц Харолд капитан Райан и двамата му подчинени отидоха да нагледат войниците и конете, докато всички останали се натъпкаха в малката ловна хижа. Зед и Уорън се настаниха на пейка, стъкмена от дъска, поставена върху два пъна. Вирна и Ейди седнаха на подобна пейка, опряна край отсрещната стена. Кара застана до малкия прозорец. До нея се изправи генерал Мейферт, който наблюдаваше как принц Харолд прокарва пръст по ръба на масата. Калан скръсти ръце върху таблата.