Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Опасявам се, че за Императорския орден загуба от такъв мащаб е нищожна. Вярно е, намалихме броя им, но разполагат с десеторно повече бойци. Заплахата все още е жива. Засега се оттеглиха на седмица път на юг оттук.
Калан вдигна глава от огъня и видя, че човекът е вперил поглед в нея. По израза на лицето му разбра, че явно се затруднява да си представи толкова много хора. Зачервеното му от вятъра лице бе пребледняло значително.
— Добри духове … — прошепна той. — Вярно, носеха се слухове, но да разбереш, че всичко е било истина… — Той поклати глава отчаяно. — Възможно ли е изобщо да се победи враг с подобни размери?
— Спомням си, преди няколко години на едно събрание на Съвета в Ейдиндрил имаше известни проблеми след официалната вечеря. Онзи здравеняк от Келтон, забравих му името, се биеше в гърдите и ръсеше обиди по отношение на твоята малка страна. Нарече те с нещо обидно … Спомняш ли си? Как те нарече?
Посланик Териот се усмихна, погледът му засия.
— Недорасляк.
— Недорасляк. Точно така. Предполагам си е помислил, че понеже е два пъти колкото теб, значи е и два пъти е мъж. Спомням си как разчистиха масата и двамата започнахте ръкопашен бой.
— Е, тогава бях по—млад, а освен това на вечеря бях обърнал няколко чашки вино.
— Ти спечели.
Мъжът се засмя топло.
— Опита се със сила. Онзи беше въздух под налягане. А аз вероятно съм бил по—умен и по—бърз. Това е.
— Ти спечели — това е важното. Тези сто хиляди войници на Ордена не са по—малко мъртви от факта, че армията е по—многочислена от нашата, усмивката угасна на лицето му.
— Разбрах ви. Предполагам би било най—добре Императорският орден да се откаже още сега, докато все още са му останали хора. Спомням си как поведохте онези пет хиляди Галеански младежи срещу войска от петдесет хиляди и я унищожихте. — Той се облегна на камината. — Както и да е, разбирам какво имате предвид. Когато човек се сблъска с по—силен противник, трябва да използва главата си.
— Трябва ми помощта ти — каза направо Калан.
Огромните му кафяви очи се обърнаха към нея, озарени от танца на пламъците.
— Само кажете с какво мога да помогна, Майко Изповедник. Стига да е по силите ми, ще го направя.
Калан се наведе и хвърли още една цепеница в огъня. Вдигнаха се искри, които след малко се изгубиха в комина.
— Трябват ни вълнени пелерини — с качулки. За войниците.
Той се замисли само за миг.
— Само ми кажете бройката и ще се погрижа. Сигурен съм, че ще може да се уреди.
— Трябват ми поне сто хиляди — колкото наброява армията ни в момента. Очакваме още хора, така че ако успееш да прибавиш още петдесетина хиляди, това би било от огромна полза за унищожаването на Ордена.
Докато човекът правеше необходимите изчисления, Калан размърда цепеницата с машата, за да я нагласи.
— Знам, че това, за което моля, никак не е лесно.
Той се почеса по главата през гъстата си посребрена коса.
— Няма нужда от обяснения кое колко е трудно — това няма да помогне за победата. Така че нека приемем, че ще ги имате.
Думите на посланик Териот звучаха като клетва и бяха ценни като злато. Тя се изправи и го погледна.
— Има и още нещо — трябва да са направени от избелена вълна.
Той я погледна с любопитство.
— Избелена вълна ли?
— Както сам разбираш, трябва да действаме мъдро. Императорският орден идва далеч от юг. Ричард бе попадал из тези места веднъж и ми е разказвал, че там времето е доста по—различно от тук, в Новия свят. Тяхната зима няма нищо общо с нашата. Доколкото разбирам, Орденът не познава добре зимата, нито е свикнал да оцелява в такива условия, още по—малко да се бие. Вярно, условията са тежки, но, от друга страна, ни осигуряват предимство.
Калан стисна юмрук.
— Трябва да сме безмилостни към тях. Искам да използваме зимата, за да ги накараме да страдат. Искам да ги принудим да се бият в условия, които не разбират така добре, както ги разбираме ние. Наметалата с качулки ми трябват за дегизировка на войниците. Възнамерявам да използвам зимата, за да мога да предприемам внезапни нападения отблизо, след което да изчезвам яко дим.
— Не разполагат ли с родени с дарбата?
— Напротив, разполагат, но няма да им стигнат магьосниците, ако трябва да казват на всеки войник поотделно накъде да насочи стрелите си. Мъжът се почеса по брадата.
— Да, разбирам. — Удари с юмрук по камината, за да й покаже, че сделката е сключена. — Ще организирам нещата така, че работата да започне веднага. Хората ти ще имат нужда и от топли ръкавици.
Калан му се усмихна топло.
— Ще ти бъдат много благодарни. Погрижи се хората ти да започнат да изпращат готовите наметала веднага Щом приготвят макар и малко количество. Не чакай, докато бъдат готови всичките. Можем да започнем нападенията си с колкото мъже са готови, а после да увеличаваме броя им.