Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Следващият удар срещна челюстта на джуджето, ала то само простена и продължи опитите да се добере до неприятеля си. Каква издръжливост, помисли си Елбраян, без да може да повярва на очите си!
Обърнато на една страна, злият паури се хвърли към него с рамото напред, младият мъж се поразкрачи за по-добра опора и му нанесе поредния удар с тоягата си, използвайки устрема на врага за още по-голяма сила.
Това обаче не спря атаката на джуджето и като сключи костеливи ръце около кръста на Елбраян, то започна да го изтласква назад, към дънера на едно дебело дърво.
Младият мъж пусна Ястребокрилия на земята и извади малката си брадва. Ръмжейки яростно, той я заби в тила на джуджето.
То изобщо не охлаби натиска си.
Елбраян му нанесе още един удар, после пак и пак, докато не се блъсна в дървото с такава сила, сякаш щеше да мине през него и едва не изпусна оръжието си.
А като виждаше каква нечовешка мощ притежава злото същество, пазителят започваше да се чуди дали то не се опитва да стори точно това!
Брадвата му не спираше да нанася удар след удар, кой от кой по-свиреп и накрая, след като бе забил острието в тила на джуджето повече от десет пъти, то най-сетне разхлаби хватката си.
Следващото си движение Елбраян трябваше да претегли до съвършенство — още един удар, последван от мълниеносен скок встрани и противникът му, изгубил равновесие и напълно зашеметен, политна напред и се блъсна в дървото. Мършавите му ръце се обвиха около дебелия дънер — пуснеше ли го, краката нямаше да го удържат и то щеше да рухне на земята.
Елбраян мина зад него и с все сила заби оръжието си в тила му. Разнесе се звук на трошащи се кости, джуджето изскимтя от болка, ала продължи да стиска дървото.
Потресен, Елбраян го удари отново и скверното създание бавно се свлече на колене, най-сетне мъртво, ала вкопчено в дървото дори и в смъртта.
Младият мъж погледна оръжията си, оказали се така неефективни срещу противник като този.
— Трябва ми меч — каза си той, после взе аленото кепе, вдигна Ястребокрилия от земята и окачи тетивата му.
Беше стигнал почти до края на поляната, когато чу как някой рязко си поема дъх. Бърз като котка, той се обърна, постави стрела в лъка си и стреля. Още преди да успее да направи и една крачка, гоблинът, който току-що се бе натъкнал на убитите си другари, политна назад със стрела в гърлото.
Следващата го улучи в сърцето. Макар и мъртво, дребното създание остана право, приковано о дървото, на което се бе облегнало за подкрепа и в което стрелата се бе забила в стремителния си полет.
Без да се обръща назад, Елбраян тича чак до хълма, където Брадуордън и Симфония вече го очакваха. Кентавърът носеше лоши новини — част от злите същества наистина бяха избързали напред, насочвайки се на югоизток.
— Края на света — досети се Елбраян.
— Всеки момент ще пристигнат — добави Брадуордън. — Ако вече не са го сторили.
Без повече приказки, пазителят скочи върху Симфония. Нямаше да има сън за него нито тази, нито следващата нощ.
Глава 38
Възнаградена милост
— Остани тук — рече Елбраян на Брадуордън, когато стигнаха до магическата горичка. — Или поне някъде наблизо. Виж какво става в Тревясал лъг и подготви жителите на Дъндалис за решението, което скоро ще им се наложи да вземат.
— Човеците хич не обичат да си говорят с таквиз кат’ мен — припомни му кентавърът. — Е, ще видя какво мога да направя, а и ще изпратя някои от горските си приятели да търсят гоблинови следи на северозапад. Ти отиваш в Края на света, нали?
— Надявам се да стигна навреме. Дано поне тримата трапери са успели да ги предупредят.
— Моли се за второто, защото да разчиташ на първото си е, мен ако питаш, чиста загуба на време — отвърна Брадуордън. — А и за траперите — надявай се хората да са проявили достатъчно здрав разум, та да са се вслушали в приказките им.
Елбраян кимна и като дръпна юздите на Симфония, се приготви отново да препусне. Макар и покрит с пяна след дългото галопиране, гордият жребец, по-издръжлив от всеки свой събрат и разбиращ колко много зависи от неговата бързина, полетя като стрела, докато зората бавно се сипваше и спря чак когато денят започна да преваля. От върха на един висок хълм Елбраян с облекчение видя, че небето на запад е чисто — значи Края на света не гореше.
За първи път забеляза някакво движение в бързо спускащия се полумрак, когато от селото го деляха десетина мили. Призрачните силуети се движеха на изток и това не вещаеше нищо добро. Младият мъж се скри зад няколко брези и сложи тетивата на Ястребокрилия, твърдо решен да се добере до Края на света, дори ако трябваше да си проправя път с бой.