Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Не му беше времето — неубедително промърмори той.
Елбраян не каза нищо и дълго изучава лицето на ловеца, чудейки се какво ли се крие зад тази необичайно благородна постъпка. Най-сетне Полсън вдигна глава и твърдо срещна погледа му.
— Е, значи сме с теб — изръмжа той. — Ама хич и не си мисли, че ми пука за скапаното кралство или за който и да било смрадлив град оттук до Урсал!
— Тогава защо? — простичко попита пазителят.
Полсън отново сведе очи към огъня, после скочи на крака и като изрита една цепеница, която се бе търкулнала настрани от пламъците, се отдалечи.
Елбраян се обърна към неговите спътници и видя Крик да махва към детето, което той беше заловил по-рано.
— Някога Полсън имаше момче — обясни гологлавият мъж. — Горе-долу на тия години. Падна от едно дърво и си строши врата.
— Пък онзи хлапак — обади се и Катерицата, — май изгуби родителите си в битката.
— Но вие можехте да избягате на юг.
Крик се накани да каже нещо сърдито, ала млъкна, когато Полсън връхлетя отнякъде:
— Пък и хич не обичам смрадливите гоблини! — изръмжа той. — Смятам да си набавя толкоз много уши, че дори да ми дават само по жълтица за всяко от тях, пак да мога да си построя господарска къща с цяла дузина слугини и огромен двор!
Елбраян кимна и се усмихна, опитвайки се да успокои разлютения трапер, той обаче изрита още една цепеница и отново се запиля нанякъде. Изобщо не ставаше въпрос за възнаграждението, убеден беше пазителят. А това, че Крик и Катерицата също не си бяха тръгнали, подсказваше, че не ще да е само споменът за изгубеното някога дете. При всичките си недостатъци и гръмогласни протести, тримата ловци все още носеха нещо човешко у себе си. Каквито и възражения да имаха, Крик и Катерицата бяха останали заради бегълците, водени от съчувствие и желание да им помогнат.
Пък и в края на краищата, какво го интересуваха причините, задържали Полсън и двамата му другари по тези земи. Като виждаше накъде отиват нещата, присъствието на тримата опитни трапери, които освен това познаваха тези места поне колкото него (ако не и по-добре), можеше само да го радва.
На следващия ден младият мъж отпрати бегълците към Дъндалис, ако успееха да се доберат дотам, като не пропусна да даде на Полсън упътвания как да намери още няколко подходящи места, тайни пещери и закътани долини в случай на нужда. Той самият се отправи към Края на света, за да потърси отговор на въпросите, които го тревожеха, и да се опита да разбере какви са плановете на врага. Освен това се надяваше да открие и други спасили се от битката.
Колкото повече се приближаваше до селото, толкова по-осезаемо усещаше тишината, която цареше в гората. Небето обаче си оставаше все така ясно, без следа от дим. Остави Симфония скрит между дърветата и предпазливо се запромъква напред, докато не се добра до едно много подходящо за наблюдение местенце в началото на селото.
Навсякъде гъмжеше от гоблини, джуджета и великани, щъкащи насам-натам сякаш си бяха у дома. Имаше и тела, десетки мъртви тела (както човешки, така и на гнусните създания), захвърлени в една канавка в западната част на селото, ала беше повече от явно, че битката не би могла да се сравнява с отдавнашната сеч в Дъндалис. Къщите почти не бяха пострадали, нито една не беше опожарена. Дали пък армията на нашествениците не възнамеряваше да се установи тук? Или, както младият мъж подозираше, смятаха да използват Края на света като свой базов лагер?
Никоя от възможностите не му се нравеше. Оттук вражеската войска можеше да се насочи на юг, а после и на изток, отрязвайки пътя за бягство на жителите на Дъндалис и Тревясал лъг, които несъмнено бяха следващата им цел. А това, че нашествениците не бяха плячкосали и опустошили Края на света, красноречиво говореше, че едва сега започват.
Младият мъж си припомни безчислените пълчища, които бе видял на север и неволно се зачуди дали всички войници, не, всички жители на Хонс-де-Беер, бяха достатъчни, за да ги спрат.
Нямаше какво да прави повече тук, помисли си той и се накани да се върне при Симфония.
И тогава го чу. От една къща недалеч от него се носеше детски плач.
Той приклекна и се замисли какво да стори. Не можеше да обърне гръб на подобен отчаян вопъл, ала заловяха ли го сега, онова, което знаеше, никога нямаше да достигне до ушите на хората от Дъндалис и Тревясал лъг. На карта бе заложено много повече от живота му.
Ала стенанието прозвуча отново, придружено от нечий жален хленч. Жена.
Бърз като мълния, младият мъж се втурна към най-близките къщи, огледа се, за да се увери, че наоколо няма никой и притича до колибата, от която се носеха писъците.