20 години по-късно

— В тая минута, ваше високопреосвещенство, той сънува, че е вече барон.

— В такъв случай — продължи Мазарини, като вадеше от един портфейл писмото, което вече беше показал на д’Артанян — вземете това известие и го занесете в Англия.

Д’Артанян погледна плика: нямаше адрес.

— Мога ли да зная на кого трябва да го предам?

— Ще го узнаете, когато пристигнете в Лондон; само в Лондон ще скъсате двойния плик.

— И какви нареждания ще получа?

— Подчинявайте се във всичко на онзи, до когото е адресирано това писмо.

Д’Артанян искаше да продължи въпросите, но Мазарини прибави:

— Заминете за Булон. В странноприемницата „Герб в Англия“ ще намерите един млад благородник, на име Мордаунт.

— Добре, ваше високопреосвещенство, и какво трябва да правя с тоя благородник?

— Вървете с него, където ви заведе. Д’Артанян погледна смаяно кардинала.

— Получихте всички сведения — каза Мазарини. — Вървете!

— Лесно е да се каже: вървете! — възрази д’Артанян. — но за да се върви, трябват пари, а аз нямам.

— А, вие казвате, че нямате пари? — рече Мазарини, като се почеса зад ухото.

— Да, ваше високопреосвещенство.

— А диамантът, който ви дадох снощи?

— Желая да го запазя за спомен от ваше високопреосвещенство.

Мазарини въздъхна.

— В Англия животът е скъп, ваше високопреосвещенство,

особено за един извънреден пратеник.

— напротив! тя е въздържана страна и там живеят мноко скромно от революцията насам. Но няма значение.

Той отвори едно чекмедже и извади от него кесия.

— Какво ще кажете за тия хиляда екю! Д’Артанян издаде силно напред долната си устна.

— Ще кажа, че е малко, ваше високопреосвещенство, защото, разбира се, няма да замина сам.

— Зная — отговори Мазарини, — почетният господин дю Валон ще ви придружи. След вас, мили господин д’Артанян, той е единственият човек във Франция, когото обичам и уважавам най-много.

— Тогава, ваше високопреосвещенство — каза д’Артанян, като показа кесията, която Мазарини не изпускаше от ръцете си, — тогава, ако толкова го обичате и уважавате, вие разбирате …

— Така да бъде, от уважение към него ще прибавя двеста екю.

„Скъперник!“ — промърмори д’Артанян. И прибави високо:

— Но като се завърнем поне, ще можем да се надяваме, нали, господин Портос на баронството, а аз на чина?

— Честна дума на Мазарини!

„Бих предпочел друга клетва“ — помисли си д’Артанян. И прибави гласно:

— Мога ли да поднеса почитанията си на нейно величество кралицата?

— Нейно величество спи — бързо отговори Мазарини, — а вие трябва да тръгнете веднага. Вървете, господине.

— Още една дума, ваше високопреосвещенство: ако там, където отивам, се бият, ще се бия ли и аз?

— Ще вършите всичко, каквото ви заповяда лицето, при което ви изпращам.

— Добре, ваше високопреосвещенство — каза д’Артанян и протегна ръка за кесията. — Моите почитания.