20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
В третата бяха господин дьо Лонгвил и господин прини дьо Конти, брат на господин принца. Те слязоха, приближиха се до каретата на краля и на кралицата и поднесоха своите почитания на техни величества.
Кралицата впери поглед чак в дъното на каретата, вратичката на която беше оставена отворена, и видя, че вътре няма никой.
— Но де е госпожа дьо Лонгвил? — попита тя.
— Наистина де е сестра ми? — запита господин принцът.
— Госпожа дьо Лонгвил е болна, всемилостива господарке отговори херцогът, — и ми поръча да я извиня пред ваше величество.
Ана хвърли бърз поглед на Мазарини, който й отговори с едва забележимо кимане.
— Какво ще кажете за това? — попита кралицата.
— Ще кажа, че това е залог за парижаните — отговори кардиналът.
— Защо тя не дойде? — съвсем тихо запита брат си господин принцът.
— Мълчете! — отговори запитаният. — Сигурно си има причини.
— Тя ни погубва — промърмори принцът.
— Тя ни спасява — отвърна Конти.
Каретите пристигаха по няколко наведнъж. Маршал дьо ла Мейере, маршал дьо Вилроа, Гито, Вилкие и Коменж дойдоха един след друг; двамата мускетари пристигнаха също, като водеха за юздите конете на д’Артанян и Портос. Д’Артанян и Портос се качиха на конете си. Кочияшът на Портос замести д’Артанян върху капрата на кралската карета, а Мускетон замести кочияша, като караше прав, подобно на древниЯ Автомедоа1 — той си имаше причини за това.
Макар и заета с безброй подробности, кралицата търсеше с очи д’Артанян, но гасконецът с присъщото си благоразумие се беше скрил вече в. тълпата.
— Да отидем напред — каза той на Портос — и да си намерим хубаво помещение в Сен Жермен, защото никой няма да помисли за нас. Аз съм капнал от умора.
— А пък аз съм капнал за сън — отговори Портос — И представи си, всичко мина без ни най-малък бой. Положително парижаните са много глупави.
— Или пък ние сме много хитри, а? — каза д’Артанян.; — Може би. А как е вашата китка?
— По-добре. Но мислите ли, че тоя път са в ръцете ни? Кои?
— Вашият чин и моето баронство?
——
Кочияш на Ахил в „Илиадата“ на Омир. — Б. пр.
— Бога ми, да! Готов съм почти да се обзаложа за това. Впрочем ако те забравят това, аз ще им напомня.
— Чува се гласът на кралицата — каза Портос. — Май че тя иска да се качи на кон.
— О, може да й се иска много, но…
— Но какво?
— Но кардиналът не иска. Господа — обърна се д’Артанян към двамата мускетари, — придружете каретата на кралицата и не се отделяйте от вратичките. Ние ще отидем да подготвим помещение. .
И д’Артанян препусна заедно с Портос към Сен Жермен.
— Да вървим, господа! — каза кралицата. Кралската карета потегли, последвана от всички други
карети и повече от петдесет конника.
В Сен Жермен пристигнаха благополучно. Като слизаше от каретата, кралицата видя господин принца, който чакаше прав и със свалена шапка, за да й подаде ръка.
— Какво събуждане за парижаните! — каза Ана Австрийска със сияещо лице.
— Това е война — рече принцът.
Е добре, нека е война! Не е ли с нас победителят при Рокроа, Нордлинген и Ланс?
Принцът се поклони в знак на благодарност.
Беше три часа сутринта. Кралицата влезе първа в замъка; всички я последваха: около двеста души бягаха заедно с нея от Париж.
— Господа — каза кралицата със смях, — разположете се в замъка, той е просторен и места има за всички; само че тук не ни очакваха и ей сега ми доложиха, че има само три кревата, един за краля, един за мене …
— И един за Мазарини — тихо прибави господин принцът.
— Значи аз ще спя на пода? — попита Гастон д’Орл с неспокойна усмивка.
— Не, ваше височество — отговори Мазарини, — защото третият креват е определен за ваша светлост.
— А вие? — запита принцът.
— Аз няма да лягам — отвърна Мазарини, — имам бота.
Гастон поиска да му посочат стаята с неговия креват.
без да се безпокои ни най-малко де ще легнат жена му и дъщеря му.
— Е, аз пък ще си легна — каза д’Артанян. — Елате с мене, Портос.
Портос последва д’Артанян — той имаше пълно доверие в ума на приятеля си.
Те вървяха един до друг по площада на замъка. Портос гледаше смаяно как д’Артанян пресмята нещо на пръсти.
— Четиристотин, по един пистол единият — четиристотин пистола.
— Да — каза Портос, — четиристотин пистола, но откъде?
— Един пистол е малко — продължи д’Артанян, — това струва един луидор.
— Кое струва един луидор?
— Четиристотин, по един луидор, прави четиристотин луидора.
— Четиристотин? — попита Портос.
— Да, те са двеста; и на всеки ще трябват поне по два. По два на човек — прави четиристотин,.