20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Но четиристотин какво?
— Слушайте — каза д’Артанян.
И тъй като около тях имаше много и различни хора, които гледаха смаяно пристигането на двора, той довърши мисълта си до ухото на Портос.
— Разбирам — рече Портос, — отлично разбирам, бога ми! По двеста луидора на всеки, това не е лошо. Но какво ще кажат за това?
— Да казват, каквото си искат. Впрочем ще знаят ли, че сме ние?
— Но кой ще се заеме с раздаването?
— А за какво е Мускетон?
— А ливреята ми? — каза Портос. — Ще познаят ливРеята ми.
— Той ще я обърне наопаки.
— Вие винаги имате право, мили мой! — извика Портос — Но откъде, дявол да го вземе, ви идват всички тия
Мисли?
Д’Артанян се усмихна.
Двамата приятели свиха в първата улица. Портос почука по вратата на къщата вдясно, а д’Артанян — на къщата вляво.
— Слама! — казаха те.
— Нямаме, господине — отговориха хората, които отвориха, — но обърнете се към търговеца на фураж.
— А де е той?
— Последната врата на улицата.
— Вдясно или вляво?
— Вляво.
— А може ли у някои други хора в Сен Жермен да се намери слама?
— Да, у съдържателя на „Коронования овен“ и у фе мера Гро Луи.
— Де живеят?
— На улица де Юрсюлин.
— И двамата?
— И двамата.
— Много добре. Приятелите разпитаха за жилището на втория и третият също тъй подробно, както и за първия. След това д’Артанян отиде при търговеца на фураж и спазари с него сто и петдесет снопа слама, цялата му наличност, за три пистола. Сетне отиде при съдържателя, където завари Портос, купил двеста снопа почти за същата цена. Най-после фермерът Луи им продаде сто и осемдесет снопа. Събраха се общо четиристотин и тридесет снопа.
В Сен Жермен нямаше повече слама.
Цялото това изкупуване не им отне повече от половин час. Мускетон получи съответните напътствия и застана начело на тая импровизирана търговия. Заповядаха му да продава снопа слама по един луидор и да не отстъпва нито сламка. Повериха му слама за четиристотин и тридесет луидора.
Мускетон само клатеше глава и не разбираше нищо от спекулацията на двамата приятели.
Д’Артанян, понесе три снопа слама и се върна в замъка, където всички, зъзнещи от студ и капнали за сън, гледаха завистливо краля, кралицата и брата на краля върху походните им кревати.
При влизането на д’Артанян в голямата зала избухна общ смях. Но мускетарят сякаш не забеляза, че е предмет
на общото внимание. Той почна да си постила сламата тъй сръчно, пъргаво и весело, че лигите потекоха на всички ТиЯ умиращи за сън хора, които нямаше де да спят.
— Слама! — извикаха те. — Слама! Де може да се намери слама?
— Аз ще ви заведа — каза Портос.
и той заведе желаещите при Мускетон, който великодушно раздаваше сламата по един луидор за сноп. Видя им се малко скъпичко; но когато му се спи много, кой няма да заплати два-три луидора за няколко часа освежителен сън?
Д’Артанян отстъпваше леглото си на всеки и десет пъти поред започваше да го постила; тъй като се предполагаше, че и той е заплатил за сноп слама по един луидор като другите, за по-малко от половин час в джоба му влязоха тридесетина луидора. В пет часа сутринта един сноп слама струваше осемдесет ливри, но вече не се намираше.
Д’Артанян се погрижи да сложи настрана четири снопа за себе си. Той сложи в джоба си ключа от стаята, където ги беше скрил, и отиде, заедно с Портос да си види сметките с Мускетон, който простодушно и като почтен домоуправител, какъвто беше,,им предаде четиристотин и тридесет луидора и скъта други сто луидора за себе си.
Мускетон, който не знаеше какво става в замъка, не разбираше как досега не му беше хрумнало да продава слама.
Д’Артанян сложи златото в шапката си и на връщане си уреди сметката с Портос. На всеки от двамата се паднаха по двеста и петнадесет луидора.
Едва тогава Портос си спомни, че не е оставил слама За себе си. Той се върна при Мускетон, но Мускетон беше ПРодал всичко до последната сламка, като не бе запазил нищо за себе си.
Върна се отново при д’Артанян., който благодарение на
четирите снопа слама си правеше, като предвкусваше
пРедстоящата наслада, такова меко легло, тъй добре натъпкано откъм главата, тъй добре закътано откъм краката че сам кралят би му завидял, ако не спеше тъй сладко в своето легло.
д Артанян не искаше на никаква цена да развали леглото си за Портос, но за четири броени от него луидора му позволи да легне при него.
Той сложи шпагата до главата, пистолетите отстрани, просна мантията в краката, хвърли шапката върху мантията и с наслада се изтегна върху хрущящата слама, вече се унасяше в сладки мечти, които поражда владение на двеста и деветнадесет луидора, спечелени за четвърт час, когато един глас се разнесе пред вратата на залата и го накара да подскочи.