Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Тя стана и отиде да вземе речника „Литре“. Прегледа го и промърмори: права бях. Среща не се рови, среща се предлага, урежда се, отменя се, отлага се, комбинират се, ако са повече. Впрочем полицайката се изразяваше много чисто, с което ме впечатли. Толкова малко са хората, които владеят безупречно езика.
Тя написа на листа РВ, РВ, РВ, рандеву... но можеше да означава също и Работно време, Рисково вложение, Разумно възражение. Зое открехна вратата и мушна глава в пролуката с разтревожен вид.
- Какво правиш тука, мамо?
-Работя...
- Наистина ли?
- Не, драскам си, рисувам... - призна Жозефин, отегчена от това тъпчене на едно място.
- Може ли да погледам? - попита Зое с извинителен тон на човек, който се натрапва.
- Нищо интересно, право да ти кажа...
Зое седна на облегалката на стола. Жозефин й подаде листа с РВ-тата и се подготви да задоволи любопитството на дъщеря си. Не желаеше да говори за разследването.
- Аха... - заяви Зое разочарована и пусна листа. - Упражняваш се да пишеш есемеси?
- Не - отвърна изненадана Жозефин. - Напротив, когато пиша есемес, нарочно изписвам правилно всяка дума и се надявам, че и ти го правиш! Иначе ще забравиш правописа...
- О, аз го правя. Другите обаче - не. Знаеш ли какво ми изпрати оня ден Ема? - Зое грабна молива и до РВ-тата на Жозефин написа нещо. - Цяло съобщение само с шест букви, ТММТНА...
- Нищо не разбирам! - възкликна Жозефин, опитвайки се да разгадае съкращението.
- Е, не е толкова лесно... но помисли де.
Жозефин прочете буквите отляво надясно, после в обратен ред, но без резултат. Зое чакаше, горда, че е разнищила загадката самостоятелно.
- Предавам се - заяви Жозефин.
- Произнеси буквите на глас. Трябва да ги произнасяш на глас, за да разбереш.
- Т, м, м, т, н, а? Пак няма никакъв смисъл...
- Напротив, търси, помисли.
Жозефин повторно произнесе буквите, бавно и отчетливо, и се отказа.
- Не мога... не се получава.
- Слушай: т ме ме т н а и после ги произнасяш слято и бързо и се получава... Тя ме метна!
- Никога нямаше да се сетя!
- Ами и аз се поизмъчих, цели пет минути се чудих! Като имаш предвид, че съм свикнала!
- Докато аз съм стара и ми липсва твоят тренинг...
- Не съм казала такова нещо, мамо.
Тя се залепи за нея, обви ръце около врата й и я побутна леко със закръгленото си коремче. Зое беше във възрастта, в която жената за миг се превръща в дете, иска целувка от приятеля си и нежност от майка си. На Жозефин й бе трудно да си я представи в обятията на Гаетан, макар и все още по детски невинни. Тя пъхна ръце под тениската на Зое и я притисна до себе си.
- Ти си най-красивата мама!
- А ти винаги ще бъдеш моето малко бебче!
- Не съм вече бебе! Пораснах...
- Зная, но за мен ще си останеш винаги моето бебче...
Завря лице в косата на дъщеря си, затвори очи, вдиша мирис на ванилов шампоан и на сапун с ухание на зелен чай.
- Прекрасно ухаеш. Иде ми да те схрускам...
- Мамо, нямам какво да правя...
- Къде е Ортанс?
- Отиде у Марсел. Не искаше да ме вземе със себе си! Каза, че трябвало да говори с него на четири очи за Милен...
- Значи ти е доскучало...
- Хайде стига си работила, да излезем да разходим Дю Геклен...
Жозефин почувства как Зое се отпусна в прегръдката й и я обзе
нетърпеливо желание да й достави удоволствие. Тя бутна настрани листовете и писанията си и се изправи.
- Добре, любов моя.
- Ама само ние двете. Без Ирис!
Жозефин се усмихна.
- Наистина ли мислиш, че тя ще иска да обикаля езерото подир куцукащо куче?
- О, не! Тя предпочита да се глези на красивия Ерве... Мислите ли, Ерве? Знаете ли, Ерве... Кажете, Ерве, вие, който сте толкова красив, Ерве... С нетърпение очаквам следващата среща, Ерве!
Жозефин се строполи на стола.
- Какво, какво каза?
-Мии...нищо.
- Напротив. Повтори каквото каза! - настоя Жозефин.
- Тя предпочита да се фука в компанията на красавеца Ерве!
Льофлок-Пинел, искам да кажа! Въобразява си, че той ще се разведе и ще се ожени за нея. Но не е честно. Той е женен и има три деца. Не че ме е грижа за него, но все пак... Не е честно.