Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Кралят се обърна към четиримата затворници:
— Вашите престъпления са опростени и присъдите ви — отменени. — Впери поглед в Ерик и Джедоу и допълни: — Виждам, че вече сте започнали и служба.
Ерик само кимна, а Джедоу отсече:
— Тъй вярно, ваше величество.
После кралят се обърна към Шо Пи и Ру:
— А вие не сте.
Шо Пи склони глава и каза:
— Ще следвам моя учител, ваше величество.
— Престани да ме наричаш „учител“ — бързо каза Накор. — Момчето ме мисли за някакъв мъдрец и настоява да се мъкне след мен и да ми досажда.
— Чудя се, защо ли? — каза принц Ерланд. — Може би си му показвал своята „мистична прозорливост“? Не е ли така, Накор?
— Или трика със „странствуващия монах“? — попита кралят.
Накор се ухили и потри брадичката си.
— Всъщност не съм прилагал тия неща наскоро. — После настроението му помръкна. — Пък и въобще не съм ви говорил за това на вас двамата, като се връщахме от Кеш.
— Е, добре, вземи го тогава със себе си — рече кралят. — Сигурно ще ти са от полза две допълнителни ръце по пътя.
— По пътя ли? — зачуди се Накор. — Аз се връщам на Острова на чародея.
— Не за дълго — каза кралят. — Искаме да заминеш за Звезден пристан от името на Короната, за да говориш с ръководителите на Академията.
— Боррик — лицето на Накор потъмня, — известно ти е, че съм скъсал със Звезден пристан, и не се съмнявам, че знаеш защо.
— Знаем — отвърна кралят, без да показва, че е засегнат от толкова неофициално обръщение — но си видял лично срещу какво трябва да се изправим и си бил два пъти в Новиндус. Необходим си ни, за да разкажеш на магьосниците от Звезден пристан за това, което се задава. Нуждаем се от помощта им.
— Намерете Пъг. Те ще го послушат — каза Накор.
— Ако успеем, ще го направим — каза кралят и въздъхна. — Оставил е тук-там съобщения, но още не успяваме да го открием и да говорим лично с него.
— Опитайте се пак и упорствайте — обади се Накор.
— Ти, приятелю — усмихна се Боррик, — си най-доброто, с което разполагаме. Така че, ако не искаш да съобщим на всяка игрална зала из Кралството как се отнасяш с картите и заровете, направи тази услуга на старите си приятели.
Накор направи гнуслива гримаса и махна с ръка.
— Ей! Повече те харесвах, когато беше още момче. — Лицето му запази още малко киселия си вид, а Боррик и Ерланд се спогледаха развеселени.
Кралят се обърна към Ру:
— А ти какво ще кажеш, Ру Ейвъри? Също ли не можем да разчитаме на помощта ти?
Това, че кралят се обърна лично към него, смути Ру и му попречи да отговори веднага; след малко той преглътна с мъка и промълви:
— Съжалявам, ваше величество. Обещах си, че ако живея достатъчно дълго, ще се върна и ще стана богат. Това и смятам да направя. Възнамерявам да се занимавам с търговия, а това не може да се върши в армията.
— Търговия? — Кралят кимна. — Предполагаме, че този занаят е по-добър от много други, които можеше да избереш. — Той избегна по-нататъшните забележки за миналото на дребния младеж. — Все пак си видял много неща, които хората извън нашите среди не знаят. Разчитаме на твоята дискретност и ако смисълът на думите ни е неясен, настояваме за мълчанието ти!
— Чудесно разбирам, ваше величество — усмихна се Ру. — И обещавам, че когато му дойде времето, ще помогна с всичко, на което съм способен. Ако онези змии дойдат тук, ще се бия. — После с лукава физиономия добави: — Освен това събитието може да настъпи, когато ще съм в състояние да помогна с повече от една сабя.
— Може би, Рупърт Ейвъри — каза крал Боррик. — Очевидно не страдаш от липса на амбиция. — Той махна на лорд Джеймс и допълни: — Ако това не уронва достойнството ви, вижте дали можете да помогнете в началото на господин Ейвъри. Може би едно препоръчително писмо или нещо подобно. — После махна към един дворцов служител, който донесе пет торби и ги раздаде на всеки от петимата. — Благодарност от вашия крал.
Ру пое торбата, веднага разбра, че вътре има злато, и дори успя грубо да пресметне стойността по тежестта му. Бързо съобрази, че сега е с година по-напред в плановете си да забогатее. После забеляза, че другите се покланят и се оттеглят, така че след бърз поклон към краля хукна подир останалите.
Когато излязоха, дьо Лунвил се усмихна и каза:
— Е, сега отново сте свободни хора. — Обърна се към Джедоу и Ерик. — Пазете се от неприятности и бъдете тук в първия ден на новия месец.
На Накор и Шо Пи каза:
— Посланието на краля ще бъде готово утре. Срещнете се със секретаря на херцог Джеймс и той ще ви даде пътни заповеди и пари. А ти, Ейвъри, си мръсен гризач, но обикнах сплесканото ти лице. Ако промениш решението си, с радост ще използвам още един опитен воин.