Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
– Дължите ми обяснение. Сега – изплющя гласът ѝ. – Всички до един. Или ще изляза от стаята.
– Ана. – Гласът на Рот беше задавен, трудно му беше да диша. – Бъди разумна.
Ана се изправи и сложи ръце на кръста си.
– Да си събирам ли багажа, или един от вас ще проговори.
– Ана…
– Говори или си събирам нещата.
Рот изруга накъсано.
– Няма нищо, за което да се тревожиш…
– Когато се прибираш в брачните ни покои с вид, сякаш си бил прегазен от карета, определено има за какво да се тревожа! Как смееш да ме държиш настрани от нещо такова!
Рот повдигна ръка, за да разтърка лице… и направи гримаса при допира.
– Вярвам, че носът ти е счупен – заяви тя рязко.
– И не само той.
– Действително.
Рот най-сетне я погледна.
– Трябва да отмъстя за теб. Това е всичко.
Ана си пое рязко дъх. А после коленете ѝ омекнаха и тя се отпусна върху брачното им ложе. Не беше наивна и все пак да чуе потвърждението на онова, което подозираше, бе шок.
– Значи, е вярно. Направили са така, че да се разболея.
– Да.
Ана отново огледа нараняванията на своя хелрен и поклати глава.
– Не, няма да го позволя. Ако искаш да бъде отмъстено, нека един от тези способни мъже го направи.
– Не.
Ана хвърли поглед към тежкото, покрито с дърворезба писалище, което бяха сложили в стаята съвсем наскоро и зад което той на драго сърце седеше с часове, отсъждайки, мислейки, планирайки. А после отново погледна пострадалото му лице.
– Рот, ти не си подготвен за агресия.
– Ще бъда.
– Не. Забранявам ти.
Сега бе негов ред да я изгледа свирепо.
– Никой не заповядва на краля.
– С изключение на мен – отвърна тя, без да трепне. – И двамата го знаем.
При тези думи в стаята се разнесе тих смях… на уважение.
– Причинили са същото и на баща ми – глухо каза Рот. – Само че на него отровата е струвала живота.
Ана сложи ръка на гърлото си.
– Но… той умря от естествена смърт…
– Всъщност не. И като негов син, мое задължение е да поправя това злодеяние… също както и онова, което бе причинено на теб. – Рот избърса кръвта от устата си. – Чуй ме, Ана, и ме чуй добре, защото това е истината – няма да бъда кастриран по този начин нито от теб, нито от някой друг. Душата на баща ми ме преследва като призрак, броди из дебрите на ума ми, говори ми. Също като теб – ако бяха успели да те вкарат в гроба. Съдбата ми отреди да живея с първото. Не очаквай от мен да допусна и второто.
Ана се приведе настоятелно към него.
– Но ти имаш Братството. Нали именно затова съществуват, именно така ти служат. Те са личната ти стража.
Докато тя умоляваше своя хелрен, броят и физическата мощ на братята я притискаха от всички страни… по най-добрия възможен начин.
– Възложи го на тях – умоляваше тя. – Нека те накарат виновните да си платят.
Окървавената ръка на Рот се вдигна и Ана си помисли, че иска да стисне нейната. Вместо това той я положи върху роклята ѝ, точно под корсажа… над утробата ѝ.
– В теб расте нов живот – дрезгаво каза той. – Усещам го по миризмата.
За същото си мислеше и тя… макар и по съвсем различни причини.
Здравото око на Рот срещна погледа ѝ.
– Така че не мога да позволя някой друг да свърши онова, което е мое задължение. Дори ако успеех да те погледна в очите след подобна слабост… никога не бих могъл да срещна погледа на сина или дъщеря си, знаейки, че не съм имал смелостта да се погрижа за собственото си семейство.
– Моля те, Рот…
– Какъв баща бих бил тогава?
– Баща, който е жив.
– Засега. Ако не защитя онова, което е мое, то ще ми бъде отнето. А аз няма да изгубя семейството си.
Завладяна от твърде силни чувства, Ана усети, че по бузите ѝ се стичат парещи сълзи.
Опряла чело в окървавения черен диамант върху кралския пръстен, тя зарида.
Защото дълбоко в себе си знаеше, че той е прав… и ненавиждаше света, в който живееха… и в който след време щяха да въведат един нов живот.