Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Баща Ви не може да отстъпва. Аз и не искам да го прави, Адолин. Но това означава, че се е превърнал в човек, който не може да работи с Върховния принц Садеас.
— А ти си различен?
— Да.
Адолин изсумтя. Амарам беше един от най-добрите мъже в цялото кралство, с безупречно име.
— Съмнявам се.
— Двамата със Садеас сме съгласни, че е допустимо да се ползват презрени средства за постигането на почтена цел. Двамата с баща Ви сме съгласни относно целта — по-добър Алеткар, без всички тези разправии. Въпрос на гледна точка…
Продължи да говори, но адолиновият ум блуждаеше. Беше се наслушал на тези приказки от баща си. Ако Амарам вземеше да цитира Пътят на кралете, Адолин щеше да се развика. Поне…
Това пък какво беше?
Разкошни червени коси. Нямаше и един черен кичур. Тънка фигура, толкова различна от заоблените алетски дами. Синя копринена рокля, проста, но елегантна. Бледа кожа, почти шинска, и светлосини очи. Няколко нежни лунички под очите, колкото да изглежда екзотична.
Младата жена сякаш се плъзгаше през залата. Адолин се завъртя да погледне след нея. Беше толкова различна.
— Кълна се в очите на Аш! — възкликна Амарам с усмивка. — Все още го правите, нали?
Адолин откъсна поглед от момичето.
— Какво правя?
— Позволявате всяко нещо, което прелита наоколо, да привлече погледа Ви. Трябва да се установите, синко. Да изберете една. Майка Ви би се ужасила, че още не сте женен.
— И Ясна не е омъжена. Тя е с десет години по-стара от мен.
Ако още беше жива, както вярваше леля Навани.
— В това отношение Вашата братовчедка надали е пример за подражание. — Тонът на Амарам загатваше нещо повече: или в кое да е друго отношение.
— Погледни я, Амарам — настоя Адолин и проточи врат, наблюдавайки как младата жена приближава към баща му. — Какви коси. Виждал ли си някога подобен оттенък на тъмночервеното?
— Веденски, гарантирам Ви. Рогоядска кръв. Някои родове се гордеят с това.
Веден. Надали… Възможно ли бе?
— Извини ме — рече Адолин, отдели се от Амарам и вежливо си проби път към младата жена. Тя разговаряше с баща му и леля му.
— Боя се, че Сиятелната господарка Ясна потъна с кораба — казваше тя. — Съжалявам за загубата ви…
38
Тиха буря
„А когато Бягащите по Вятъра бяха въвлечени по този начин, възникна събитието, което беше споменато: а именно, откриването на някакво зло нещо или присъствие. Но Авена не загатва дали това е някакво непокорство на последователите на Сияйните, или има външен произход.“