Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Вярвам, че… познавате дамата — продължи Д’Орканч. — Разбира се, възможно е да познавате и другите. Госпожица Пул — той кимна към жената в средата — и госпожа Марчмур. — Графът посочи жената точно пред Чан.
Чан погледна надолу, опитваше се да намери Маргарет Хук (за последно я бе видял в леглото в „Сен Роял“) в това, което виждаше — косата, ръста, цвета на плътта, която се провиждаше под черната гума. Догади му се.
Изплю кървава храчка на платформата и попита уморено:
— Какво ще правите с тях?
— Каквото съм намислил. Вие Анжелик ли търсите, или госпожица Темпъл? Както виждате, тя не е тук.
— Къде е? — извика пресипнало Чан.
— Мисля, че имате избор — отговори графът. — Ако искате да спасите Анжелик, няма начин — защото виждам последиците от стъклото върху лицето ви, Кардинале, — да я отнесете оттук, а после да направите същото с госпожица Темпъл.
Чан не каза нищо.
— Въпросът, разбира се, е академичен. Трябваше да сте умрял много пъти досега, нали така, майор Блах? Сега ще умрете. Но може би е подобаващо да умрете в краката на единствената си безнадеждна любов, ако са ме информирали правилно.
С поглед, вперен в графа. Чан хвана колкото можеше повече от маркучите, които излизаха от тялото на госпожа Марчмур, и се приготви да ги откъсне.
— Ако го направите, ще я убиете — каза спокойно графът. — Това ли искате? Да погубите безпомощна жена? От това разстояние не мога да ви спра. Силите вече са задействани! Нито една от тези жени не може да се отдръпне от съдбата си, от участта си на трансформация или смърт!
— Каква трансформация? — Чан едва надвика надигащия се рев на тръбите.
В отговор Д’Орканч посегна към маркуча, през който говореше, и рязко го пъхна пак в маската. Думите му отекнаха под високия таван като гръмотевица:
— Трансформацията на ангелите! Небесните сили, въплътени в плът!
Граф Д’Орканч дръпна една от медните ръчки на поставката и стовари тежкия си юмрук върху един метален стоп. Маркучите около Анжелик, допреди миг отпуснати, мигом се втвърдиха за живот, напълниха се с газ и вряща течност. Тялото й се изви в дъга. Въздухът се изпълни с противен надигащ се вой. Чан не можеше да извърне очи. Графът дръпна друга ръчка и пръстите на ръцете и краката на Анжелик започнаха да потрепват. Трета… и за все по-голям ужас на Чан цветът започна да се променя още повече, мъртвешко смразяващо синьо. Д’Орканч натисна два стопа наведнъж и върна обратно първата ръчка. Воят се усили двойно, звънтеше от всяка тръба и отекваше в сводестата катедрала. Тълпата зрители бе затаила дъх. А после от килиите започнаха да долитат възклицания и смаяни викове, сляха се в изненадан хор. Тялото на Анжелик се извиваше отново и отново, опъваше маркучите, а после сред виковете и рева Чан чу друг тон, който прониза сърцето му като шип: нечленоразделния глас на Анжелик, несвързан стон от дъното на дробовете й, все едно последните защити на тялото й се предаваха пред масираната механична атака. Неудържими сълзи се застинаха по лицето на Кардинала. Каквото и да направеше, щеше да я убие, но нима тя не загиваше пред очите му?
Виещият рев рязко спря и цялата зала се смълча като след изстрел. С внезапна блещукаща вълничка, която Чан не можеше да повярва, че е видял, под кожата на Анжелик се сурна вълна от течност — тръгна от стъпалата и ръцете й, напълни бедрата и торса й и накрая обхвана главата й.
Плътта на Анжелик стана блестяща, лъскава, прозрачно синя, сякаш самата тя… тялото й… пред всички тях се бе превърнало в стъкло.
Графът дръпна стоповете, натисна последната ръчка, обърна се към множеството зрители и триумфално вдигна ръка.
— Сторено е!
Тълпата избухна във възторжени викове и аплодисменти. Д’Орканч им кимна, вдигна другата си ръка, посочи Чан и нареди на Блах:
— Убий го!
Гнусотията, която Д’Орканч бе извършил с Анжелик — нима това не бе изнасилване на самата й същност? — подтикна Чан към действие и превърна сърцето му в лед. Той се хвърли покрай третата маса към двамата мекленбургски стражи до главата на госпожица Пул, уроците, научени през хилядите битки, се вляха във всеки безмилостен удар. Без да спира и за миг, той замахна към тях, финт — сабите им се вдигнаха към гърдите им с унисона на германското обучение, — и после отблъсна и двете остриета с бастуна си. Удари с камата лицето на по-близкия войник и го разпра от челюстта до носа. Другият парира удара и строши бастуна, докато Чан отклоняваше удара, но се приближи твърде много и Чан заби камата под ребрата му, измъкна я и се строполи на колене — всяка секунда сякаш стигаше до него от огромно разстояние. Над главата му в стената от тръби се заби още един куршум. Третият войник заобиколи откъм краката на госпожица Пул, като прескочи падналите си другари. Чан се обърна и се хвърли напред към Анжелик. Блах застана до главата й, за да стреля. Граф Д’Орканч стоеше до краката й. Чан беше в капан, войникът бе точно зад него. Завъртя се и преряза няколко маркуча. Противният смрадлив газ засъска и полетя към лицето на войника. Чан се обърна, отби сабята, заби юмрук в гърлото на войника и преди Блах да успее да стреля, го блъсна право към него. Отекна изстрел и Чан усети как войникът се сгърчи. Още един изстрел и усети парване — куршумът (или кост) избухна през тялото на войника и го одраска по рамото. Той блъсна умиращия мъж към Блах и се хвърли към вратата.