Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Пат, президентът ще обядва в специалния ресторант. Дъг Феърбанкс не може да дойде, тъй че има едно свободно място и смятаме, че трябва да присъства и някой от писателите.
Споменът му за този обяд бе потънал в блясък. Великият човек бе задал някои въпроси из областта на киното и бе разказал един виц, а Пат се бе смял дълго заедно с останалите — всички те бяха солидни мъже — богати, щастливи и жънещи успехи.
По-късно президентът трябваше да посети някои снимачни площадки и да присъства на снимането на няколко епизода, след което щеше да отиде в дома на мистър Маранда, където по време на чая щеше да се срещне с някои от актрисите — звезди. Пат не бе поканен на събирането, но въпреки това се прибра вкъщи рано и от верандата си наблюдаваше пристигането на кортежа с мистър Маранда, седнал на задната седалка до президента в един от автомобилите. Ах, по това време Пат се гордееше с киното, с положението си в него, с президента на щастливата страна, в която бе роден…
Върнал се към реалността, той сведе поглед към сценария на „Верен на два флага“ и написа бавно и замислено: „Да се вмъкне календар с ясно написани години върху страниците; студеният вятър ги разлиства, което показва, че Фицхю Лий става все по-стар.“
Изразходваните усилия го накараха да почувства жажда — не за вода; но той не бе толкова загубен, че да вземе да пие нещо друго през първия си работен ден. Стана и излезе в коридора, след което се запъти към водоохладителя.
Докато вървеше, отново се върна към спомените си.
Беше прекрасен калифорнийски следобед, така че мистър Маранда бе извел възхитения гост и плеядата от звезди в градината си, която бе в съседство с тази на Пат. Пат беше излязъл през задната врата и бе тръгнал край ниския жив плет от лугуструм, като гледаше да не го забележат — и изведнъж застана лице в лице срещу президента и неговите придружители.
Президентът се усмихна и кимна с глава. Мистър Маранда също се усмихна и кимна.
— Мистър Хоби ви бе представен по време на обяда — обясни той на президента. — Това е един от нашите сценаристи.
— А, да — каза президентът, — вие пишете филмите.
— Да — отвърна Пат.
Президентът хвърли поглед към неговата собственост.
— Предполагам — каза той, — че получавате немалко вдъхновение, докато седите край този хубав басейн.
— Да — отвърна Пат, — да, получавам.
… Пат напълни чашата си от водоохладителя. Откъм другия край на коридора се зададоха няколко души — Джак Бърнърс, Бен Браун и още неколцина от административния съвет, а с тях вървеше едно момиче, към което се отнасяха с особено внимание и почит. Той разпозна лицето й — това бе момичето на годината, идеалът, върхът на съвършенството, мис Чар, момичето, за чието благоволение се биеха ожесточено всички студии.
Пат се застоя, преди да пие. Беше виждал много фалшиви момичета, които успяваха да пробият, след което отпадаха, но това беше нещо истинско, същество, което можеше да разтупти всяко американско сърце. Той почувства как неговото собствено заби по-бързо. Накрая, когато шествието се приближи, Пат остави чашата, пооправи косата си с длан и пристъпи една крачка напред към коридора.
Момичето го погледна — той погледна момичето. След това тя се хвана с една ръка за Джак Бърнърс, а с другата за Бен Браун и неочаквано му се стори, че всички те ще го прегазят, тъй че се наложи да отстъпи към стената.
Миг по-късно Джак Бърнърс се извърна и му каза: „Здрасти, Пат.“ След което някои от останалите се пообърнаха, но никой не каза нищо, до такава степен бяха погълнати от момичето.
В кабинета си Пат отвори сценария на епизода, когато президентът Маккинли удостоява Фицхю Лий със званието офицер от армията на Съединените американски щати. Изведнъж той стисна устни и написа дебело с молива си:
Лий: Господин президент, можете да си вземете званието и да вървите по дяволите.
После захлупи лице върху бюрото и раменете му се разтресоха при мисълта за щастливите дни, когато бе притежавал плувен басейн.
Две бивши знаменитости
Фил Мейсдън, някога звезда на звездите, и Пат Хоби, сценарист, се бяха блъснали на булевард Сънсет недалеч от хотел „Бевърли Хилс“. Беше пет часът сутринта и във въздуха се разнасяха алкохолни пари, докато двамата спореха, а сержант Гаспър ги отвеждаше в полицейския участък. Пат Хоби, четирийсет и девет годишен мъж, налиташе на бой несъмнено защото Фил Мейсдън не искаше да признае, че са стари познати.