Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Нямам навика да си обременявам паметта с подробности, мой човек.
— Ти се обади, че нито една от униформите не ти ставала, но Коркър ти каза да си затваряш устата и да облечеш някоя. Когато се появи на снимачната площадка, беше направо бесен, защото униформата не ти беше по мярка.
Мейсдън се усмихна очарователно.
— Имаш забележителна памет. Сигурен ли си, че си спомняш точно филма… и артиста? — попита го той.
— Дали съм сигурен! — възкликна Пат ядосано. — Като че ли и сега ми е пред очите. Само че нямаше много време да се оплакваш от униформата, защото Коркър бе намислил нещо друго. Винаги беше смятал, че от цял Холивуд ти си най-тежкият случай, от който може да се изкопчи нещо естествено — и той си беше подготвил план. Бе решил до обяд да заснеме кулминационния епизод във филма — преди още да си се усетил даже, че играеш. Той те обърна и те блъсна в ямата, където ти пльосна по задник, и изкрещя: „Камера!“
— Това е лъжа — каза Фил Мейсдън. — Аз сам влязох.
— Тогава защо започна да крещиш? — попита го Пат. — Все още те чувам: „Ей, какво искате да кажете с това? Да не би да е някакъв… майтап? Или ме извадете оттук, или ще откажа да работя за вас!“ И през цялото време се опитваше да издрапаш от ямата — толкова беше ядосан, че две не виждаше. Понякога почти се добираше догоре, но се хлъзваше и се просваше на дъното, като кривеше лице, докато накрая почна да ругаеш, а през всичкото това време Бил бе насочил към теб четири камери. След двайсетина минути ти се предаде — просто лежеше долу и дишаше тежко. Бил изкара сто фута лента от това, после накара двама от общите работници да те извадят.
Капитанът беше пристигнал с патрулната кола. Той стоеше в рамката на вратата на фона на избледняващата нощ.
— Какъв е тоя тук, сержант? Пиян?
Сержант Гаспър отиде до килията, отключи я и кимна на Пат да излезе. В първия миг Пат примигна, после се обърна към Фил Мейсдън и му се закани с пръст.
— Тъй че, както виждаш, те познавам — каза му той. — Бил Коркър наряза филмчето на части и наслага субтитри така, че ти трябваше да бъдеш американски войник, чийто приятел са убили току-що. Ти искаш да излезеш, за да отмъстиш на германците, но снарядите, които избухват наоколо, и трусовете от тях те карат да се свличаш обратно.
— За какво става дума? — попита капитанът.
— Искам да докажа, че познавам това приятелче — отвърна Пат. — Бил каза, че най-добрият момент във филма е, когато Фил крещи: „Вече си счупих нокътя на показалеца!“ И той му сложи надпис: „Десет шваби ще слязат в ада, за да ти лъснат обувките!“
— Записал си „сблъскване при употреба на алкохол“ — каза капитанът, след като погледна в регистъра за адресите. — Да закараме тия двама в болницата и да ги подложим на експертиза.
— Вижте какво — подхвана актьорът с ослепителна усмивка, — името ми е Фил Мейсдън.
Капитанът беше много млад и назначен от политическата партия, която бе на власт в момента. Той си спомни името и физиономията му, но не се впечатли особено, защото Холивуд беше пълен с минали величия.
Всички се качиха в патрулната кола пред входа.
След експертизата Фил беше задържан в полицейския участък, докато приятелите му уредят гаранцията. Пат Хоби бе освободен, но колата му не искаше да тръгне и сержант Гаспър му предложи да го закара вкъщи.
— Къде живеете? — попита го той, когато тръгнаха.
— Тази вечер никъде — отвърна Пат. — Затова обикалях с колата. Когато един мой приятел се събуди, ще му поискам няколко долара и ще ида на хотел.
— Ами — каза сержант Гаспър — аз имам в себе си няколко долара, които не ми трябват в момента.
Те минаха край богатите домове в Бевърли Хилс и Пат им махна с ръка за поздрав.
— В доброто старо време — каза той — можех да влизам в някои от тези къщи и денем, и нощем. А в неделните сутрини…
— Истина ли е всичко онова, което казахте в участъка… — попита Гаспър — дето го блъснали в ямата?
— Да, разбира се — отвърна Пат. — Тоя приятел нямаше за какво да се перчи чак толкоз. И той като мен е просто една бивша знаменитост.