Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Бяха го извикали в студията, за да работи върху някакво скромно късометражно филмче. В основата му лежеше животът на генерал Фицхю Лий, който се беше борил на страната на Конфедерацията, а впоследствие на страната на САЩ срещу Испания, така че филмчето нямаше да обиди нито Севера, нито Юга. А по времето на последното обсъждане Пат се опита да се намеси като съавтор.
— Мислех си… — предложи той на Джак Бърнърс — че не би било лошо, ако вмъкнем и нещо еврейско.
— Какво имаш предвид? — попита бързо Джак Бърнърс.
— Ами мислех си… при сегашното положение на нещата и така нататък, няма да бъде лошо, ако покажем, че са участвали и известен брой евреи.
— В какво?
— В Гражданската война. — Мислено той прехвърли набързо оскъдните си знания по история. — Нали са участвали?
— Естествено — каза Бърнърс с известно раздразнение. — Предполагам, че е имало всякакви, с изключение на квакери.
— Та идеята ми беше, че бихме могли да представим Фицхю Лий влюбен в еврейка. Трябва да го разстрелят по време на вечерното биене на камбаните, тъй че тя сграбчва въжето на една църковна камбана…
Джак Бърнърс се наведе решително напред.
— Виж какво, Пат, нали искаш да получиш тази работа? Е, аз ти разказах сюжета. Разполагаш с един от сценариите. Ако си измислил тази глупост, за да ми доставиш удоволствие, губиш по точки.
Така ли трябваше да се отнасят с човек, притежавал някога плувен басейн, за който се говореше от…
Ето как започна той да си мисли за отдавна загубения плувен басейн, докато влизаше в отдела за късометражни филми. Припомни си един определен ден преди повече от десет години с всичките му подробности — как бе пристигнал в студията с автомобила си, шофиран от филипинец в униформа; почтителния поклон на пазача пред входната врата, който го пуска да отиде с автомобила чак до снимачната площадка; изкачването си до онзи отдавна изгубен кабинет, който разполагаше с отделна стая за секретарката и наистина беше директорски…
Спомените му бяха прекъснати от гласа на Бен Браун, директор на отдела за късометражни филми, който го въведе в своя кабинет.
— Току-що ми позвъни Джак Бърнърс. Не желаем никакви нови виждания, Пат. Сюжетът ни е добър. Фицхю Лий е бил смел кавалерийски командир. Бил е племенник на Робърт И. Лий и ние искаме да го покажем при Апоматокс — доста огорчен и прочие. След това да дадем как се примирява — трябва да внимаваме, тъй като Вирджиния гъмжи от хора с фамилията Лий — и как накрая приема офицерския чин в армията на САЩ от президента Маккинли…
Мислите на Пат отново се стрелнаха в миналото. Президентът — това бе вълшебната дума, която минаваше от уста на уста в онази сутрин преди много години. Президентът на САЩ щеше да посети кино студията. Всички бяха възбудени — струваше им се, че с това ще започне нова ера в киното, тъй като никога до този момент на снимачните площадки не бе стъпвал президент.
Всички от административния съвет на компанията бяха облечени официално — през един от прозорците на своя отдавна изгубен дом в Бевърли Хилс Пат бе зърнал мистър Маранда, чиято огромна къща бе съседна на неговата, да притичва по пътеката в двора си, облечен във фрак, в девет часа сутринта. Отначало си бе помислил, че става дума за някой духовник, но когато влезе в студията, разбра, че ще пристигне самият президент на САЩ…
— Оправи онази част за Испания — каза Бен Браун. — Онзи, който я е писал, е комунист и е изкарал всички испански офицери страхопъзльовци. Оправи го.
В кабинета, който му предоставиха, Пат се зачете в сценария на „Верен на два флага“. Първата сцена показваше генерал Фицхю Лий начело на кавалерията, когато научава вестта, че Питърсбърг се е евакуирал. Според сценария Лий посрещаше удара безмълвно, но Пат получаваше два долара и половина седмично — тъй че, небрежно и без всякакви усилия, вмъкна една от любимите си реплики:
Лий (към своите офицери): Е, какво стоите и зяпате такива? Направете нещо!
Среден план. Офицерите се оживяват и започват да се потупват по гърбовете и т.н.
Картината се прелива в…
В какво? Мисълта на Пат отново преля в славното минало. В онзи щастлив ден през двайсетте години телефонът му иззвъня някъде около обяд. Беше мистър Маранда.