Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Точно зад ъгъла имаше хубав ресторант с малък сенник.
— Какво ви се разглежда най-много? — попита го Орисън, когато седнаха вътре.
Тримбъл се замисли.
— Ами… тиловете на хората — предложи той. — Вратовете им — начинът, по който главите им са съединени с телата… Иска ми се да чуя какво казват на баща си тези две момиченца. Не точно какво казват, а дали думите им се леят, или заглъхват, и да гледам как устните им се затварят, когато млъкват. Просто въпрос на ритъм — през 1928-а Коул Портър се върна в Щатите, защото бе почувствал, че са се появили някакви нови ритми.
Орисън вече бе сигурен, че е попаднал на вярната нишка, но прояви любезна тактичност, като не се остави да бъде подведен дори и на милиметър от нея — даже потисна внезапното си желание да съобщи, че същата вечер в Карнеги Хол има великолепен концерт.
— Лъжиците — каза Тримбъл, — толкова са леки. Миниатюрна купичка с прикрепена за нея пръчица. Погледът на този келнер. Някога го познавах, но той не си спомня за мен.
Но като тръгнаха да излизат от ресторанта, същият този келнер изгледа Тримбъл доста озадачено и сякаш почти го разпозна. Когато вече бяха навън, Орисън се разсмя:
— След десет години се забравя.
— О, аз обядвах веднъж тук през май миналата година… — Той млъкна внезапно.
Всичко беше някак много шантаво, реши Орисън и изведнъж влезе в ролята на екскурзовод.
— Оттук има чудесен изглед към Рокефелър Сентър — той го посочи въодушевено, — към Крайслър Билдинг и към Армистед Билдинг — бащата на всички съвременни сгради.
— Армистед Билдинг. — Тримбъл кимна покорно. — Да, аз съм я конструирал.
Орисън поклати весело глава — той бе свикнал да излиза с всякакви хора. Думите му обаче, че е бил в ресторанта през май миналата година…
Той се спря пред месинговата табелка, вградена в крайъгълния камък на сградата. На нея пишеше:
Построена през 1928 г.
Тримбъл кимна.
— Същата година обаче ме прибраха пиян — мъртво пиян. Тъй че досега не съм я виждал.
— Ооо! — Орисън се поколеба. — Искате ли да влезете сега?
— Влизал съм — много пъти. Но никога не я бях виждал. А сега не е това, което бих искал да видя. Никога вече няма да мога да я видя. Просто искам да гледам хората как минават и материите, от които са направени дрехите, обувките и шапките им. А също и очите, и ръцете им. Имате ли нещо против да си стиснем ръцете?
— Разбира се, че не, сър.
— Благодаря. Благодаря. Много мило от ваша страна. Предполагам, че ви изглежда странно, но хората ще си помислят, че се сбогуваме. Аз ще продължа по-нататък по улицата, тъй че наистина ще се разделим. Кажете в службата си, че ще се върна в четири.
Когато той тръгна, Орисън погледна след него, като почти очакваше да види, че влиза в някой бар. Но у него нямаше нищо, което да подсказва или да бе подсказало алкохол.
„Божичко! — каза си той. — Пиян в продължение на десет години.“
Изведнъж той заопипва плата на собственото си палто, след което протегна ръка и натисна с палец гранита на сградата до себе си.
Автобиографична проза
Ехо от ерата на джаза
Ноември 1931
Твърде рано е да пишеш осветляващо за ерата на джаза, без да те заподозрат в преждевременна атеросклероза. Все още силни пристъпи на гадене разтърсват много хора, натъкнат ли се на някоя от характерните за онова време думи — думи, отстъпили по яркост оттогава пред ново изкования жаргон на подземния свят. Ерата на джаза е мъртва, както беше мъртво в 1902 година Жълтото деветдесетилетие74. А вашият автор вече поглежда назад към нея с носталгия. Тя го изстреля нагоре, превъзнесе го и го обсипа с толкова пари, колкото дори не бе сънувал, само защото бе казал на хората, че се чувства като тях, че трябва да се направи нещо с цялата нервна енергия, натрупана и неизразходвана във Войната.
Този десетгодишен период, който в неохотата си да умре от старомодна смърт в леглото зрелищно се хвърли от небостъргачите през октомври 1929 година, започна приблизително по времето на първомайските вълнения през 1919 година75. Когато полицията връхлетя върху демобилизираните провинциалистчета, зяпнали в устата ораторите на Мадисън Скуеър — мярка, която неминуемо отблъсна от съществуващата система по-интелигентната младеж. Ние съвсем бяхме забравили Декларацията на правата, докато Менкен76 не взе да я развява като знаме, но знаехме много добре, че потисничество като нашето се упражнява в малките, наежени от страх държавици на Южна Европа. Ако оядените бизнесмени имаха тъй силно влияние върху правителството, то тогава може би бяхме влезли във война заради заемите на Дж. П. Морган. Но ние бяхме уморени от Велики Каузи и затова събитието нямаше последици, само краткотраен изблик на нравствено възмущение, което Дос Пасос описа в романа си „Трима войници“. По това време започнахме да получаваме резенчета от националната торта и нашият идеализъм припламваше само когато вестниците раздухваха в мелодрама случаи като този с Хардинг77 и неговата банда от Охайо или със Сако и Ванцети. Събитията от 1919 година оставиха у нас по-скоро цинизъм, отколкото революционен дух, независимо от факта, че сега всеки тършува из сандъците си вкъщи и се чуди къде, по дяволите, е затрил червената шапка на свободата78 — „Знам, че имах някъде!“ — и мужишката си рубашка79. Ерата на джаза се отличаваше с това, че не хранеше ни най-малък интерес към политиката.
74
Деветдесетте години на XIX век бележат най-високата точка в така наречената „Позлатена ера“ в САЩ, започнала след края на Гражданската война. Характерен за тази епоха е изключителният подем в областта на индустриалното производство, рудодобивната промишленост, транспортно съобщителната мрежа, банковото дело и концентрирането на тези дейности в могъщи монополи. Но, от друга страна, този материално-технически напредък се изгражда върху снижаването на морала и на чувството за социална и политическа отговорност. Герой на епохата става само изграденият с всякакви средства финансов магнат. Така наречените „грабливи барони“ създават своите „империи“ благодарение на личната инициатива и енергия, но и благодарение на експлоатацията и спекулата. Алчността и моралната безскрупулност стават образец за социално поведение. Израстването на големите градове създава условия за разцвет на престъпността и корупцията, на крещящо пищния светски живот на охолната върхушка, на зараждането на масовата култура. В естетиката на Фицджералд цветовата символика и особено контра пунктирането на жълтия със синия цвят изразява авторовото възприятие за материалните и за духовните категории. Жълтият цвят (присъстващ в богата гама от тоналности) е натоварен с редица смислови функции, част от които са исторически наслоени. Определението „Жълтото десетилетие“ подсказва едновременно корумпиращата разрушителна сила на златото, грубата енергия и вулгарната жизненост, появата в 1894–1896 г. на първите комикси, чийто герой е лошото Жълто момче, но също така и влиянието на естетизма и декадентството, свързани с Оскар Уайлд и кръга около него сред интелектуалците англофили в САЩ.
75
Тези вълнения избухват, когато наскоро завърнали се от Европа демобилизирани войници се опитват да осуетят традиционния първомайски събор на социалистите, обвинявайки ги, че като пацифисти, застават на анти американски позиции. Властите, опасяващи се от „червената заплаха“, брутално се разправят с участниците.
76
Хенри Луис Менкен (1880–1956) — американски критик и писател — сатирик, един от видните дейци в литературния живот на САЩ през 20-те години. Активно подкрепя писателите реалисти. Жлъчно осмива невежеството, лицемерието и ограничеността на буржоазния манталитет.
77
Уорън Гамалел Хардинг (1865–1923) — 29-и президент на САЩ (1920–1923), роден в Охайо. Останал в историята като най-недостойния президент на страната. Непосредствено преди смъртта му, постигнала го на президентския му пост, както и след нея, се възбуждат редица съдебни процеси срещу най-високопоставени членове от кабинета на Хардинг за финансова, административна и морална корупция, станала метод на президентското управление.
78
Висяща конусовидна шапка, сходна с шапките, носени от освободените роби в Рим. По време на Френската революция и в САЩ преди 1800 година тези шапки са се носели като символ на свободата.
79
През пролетта на 1917 година се засилва интересът на студентите от Принстънския университет към военните действия в Европа. Монсиньор Сигърни Фей — ерудиран католически духовник, оказал влияние върху Фицджералд в първите му студентски години — е поканен да оглави мисия на Червения кръст в Русия. Дейността на Червения кръст обаче е само прикритие за истинската цел на замисленото пътуване: опит да се засилят в страната позициите на католицизма. Сигърни Фей предлага на Франсис Скот да го придружи в качеството на помощник. Фицджералд приема, привлечен от авантюрата и романтиката на пътешествието. Минават няколко месеца в подготовка и очакване на заминаването. Октомврийската революция и историческият път, който поема Русия, правят пътуването безпредметно. То не се осъществява.