Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Следващата седмица беше най-тежката в живота му — нямаше дори и най-малката възможност за флирт с Катрин Ходж. Постепенно, с доста скърцане, очуканата му гемия се размърда. Сутрин се будеше с бензедрин и огромни количества кафе, а вечер се упояваше с уиски. Старият неврит скова нозете му и когато нервите му взеха да не издържат, той започна да изпитва към Рене Уилкокс омраза, която му служеше като заместител на горивото. Щеше да довърши сценария сам и да го връчи на Бърнърс със заявлението, че Уилкокс не е участвал дори и с един ред.

Но това беше прекалено много — Пат бе отишъл твърде далеч. Когато стигна до половината, той капна и отиде на някакъв денонощен гуляй, а на следващия ден, като отиде в студията, намери бележка, че мистър Бърнърс иска да види сценария в четири часа.

На Пат му призля и се обърка, когато вратата се отвори и в кабинета влезе Рене Уилкокс с напечатан сценарий в едната ръка и с бележката на Бърнърс в другата.

— Всичко е наред — каза той. — Аз го завърших.

— Какво? Ти работеше ли?

— Аз винаги работя нощем.

— Какво си направил? Разработка?

— Не, филмов сценарий. В началото се притеснявах от лични тревоги, но след като започнах веднъж, всичко се оказа много просто. Само заставаш зад камерата и мечтаеш.

Пат го гледаше зяпнал.

— Но нали трябваше да си сътрудничим. Джак ще побеснее.

— Винаги съм работил сам — каза тихо Уилкокс. — Ще обясня това на Бърнърс днес следобед.

Пат седна зашеметен. Ако сценарият на Уилкокс беше добър — но как можеше да бъде добър един първи сценарий? Уилкокс трябваше да го държи в течение, докато го пишеше; в такъв случай биха могли да направят нещо.

Страхът накара мозъка му да заработи — осени го първата оригинална идея, откакто се зае с тази работа. Позвъни на Катрин Ходж в отдела за сценарии и когато тя дойде при него, той й съобщи какво му трябва. Катрин се колебаеше.

— Само искам да го прочета — каза бързо Пат. — Ако Уилкокс е там, не можеш да го вземеш, разбира се. Но него просто може да го няма.

Той чакаше напрегнат. След пет минути Катрин се върна със сценария.

— Не е размножен на циклостил и дори не е подвързан — каза тя.

Той седна пред пишещата машина и разтреперан започна да чука с два пръста някакво писмо.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита го тя.

— Намери ми един бял плик, унищожена марка и лепило.

След това Пат саморъчно залепи писмото и даде следните нареждания:

— Пред кабинета на Уилкокс ще се ослушаш. Ако е вътре, ще пуснеш писмото под вратата. Ако го няма, ще извикаш някой от куриерите да му го предаде, където и да се намира. Кажи, че си го взела от стаята с пощата. След това най-добре ще бъде да не се показваш в студията. За да не загрее, разбираш ли?