Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Съжалявам, мистър Мейсдън — отвърна му ченгето искрено, тъй като артистът му бе любимец от едно време. — Капитанът трябва да пристигне всеки миг. След това вас няма да ви задържаме.

— Това е само една формалност — обади се Пат зад решетката.

— М-да, това е само… — Сержант Гаспър изгледа сърдито Пат. — За вас може изобщо да не е формалност. Чували ли сте някога за проверка на трезвеността?

Мейсдън перна цигарата си през вратата и запали друга.

— Да предположим, че се върна след час-два — предложи той.

— Не — отвърна със съжаление сержантът. — И след като се налага да ви задържа, мистър Мейсдън, бих искал да се възползвам от възможността да ви кажа какво представлявахте някога за мен. Става дума за оня филм с вас, „Последният напън“; за всеки, който е участвал във войната, той беше нещо велико.

— О, да — каза Мейсдън, като се усмихна.

— Бях се опитвал да разкажа на жена си за войната — как беше с гранатите и картечниците, — изкарах там седем месеца с 26-а Ню ингландска дивизия, но тя изобщо не ме разбираше. Насочваше пръста си към мен и казваше: „Бум! Убит си.“ И тъй, аз се засмивах и преставах да се мъча да й обяснявам.

— Хей, може ли да изляза оттук? — попита Пат.

— Ти млъквай! — извика сърдито Гаспър. — Сигурно не си участвал във войната.

— Бях във Вътрешната гвардия на филмовите дейци — каза Пат. — Не съм добре с очите.

— Я го чуй само! — възмути се Гаспър. — Всички кръшкачи разправят тъй. Та казвам, войната беше голямо нещо. И когато жена ми видя тоя ваш филм, вече нямаше нужда да й обяснявам. Тя разбра. След туй започна да говори различно за войната — не само да ме сочи с пръст и да вика: „Бум!“ Никога няма да забравя оная сцена, когато бяхте в ямата от снаряда. Беше толкоз истинско, че ръцете ми се изпотиха.

— Благодаря — каза галантно Мейсдън. Запали още една цигара. — Виждате ли, самият аз също бях участвал във войната и знаех какво е. Знаех как се чувства човек.

— Да, сър — съгласи се разбиращо Гаспър. — Та много се радвам, дето имах възможността да ви кажа какво направихте за мен. Вие… вие обяснихте войната на жена ми.

— За какво говорите? — попита изведнъж Пат Хоби. — За онзи филм за войната, който Бил Коркър направи през 1925-а ли?

— Тоя пак се обажда — каза Гаспър. — Разбира се, „Раждането на една нация“. А сега млъквай, докато пристигне капитанът.

— Тогава Фил Мейсдън ме познаваше много добре — продължи Пат с негодувание. — Даже един ден го гледах как работи в тоя филм.

— Аз просто не си спомням за теб, мой човек — каза учтиво Мейсдън. — Какво Да правя?

— Спомняш си деня, когато Бил Коркър снимаше епизода в ямата от снаряд, нали? Първият ти ден в тоя филм.

Настъпи кратко мълчание.

— Кога ще дойде капитанът? — попита Мейсдън.

— Всеки момент, мистър Мейсдън.

— Е, аз пък го помня — продължи Пат, — защото бях там, когато той нареди да изкопаят снарядната яма. Бил Коркър дойде на снимачната площадка в девет часа сутринта с цяла тълпа общи работници, които да изкопаят ямата, и с четири камери. Той ти се обади от един подвижен телефон и ти каза да идеш при гардеробиера и да се облечеш във войнишка униформа. Сега спомни ли си?