Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Секретарката на Бърнърс прекъсна мислите му, като му каза да влиза. Още от вратата Пат забеляза с благодарност, че върху бюрото на Бърнърс лежи един екземпляр от новия сценарий.
— Да си ходил някога… — подхвана изведнъж Бърнърс — на психоаналитик?
— Не — призна си Пат. — Но смятам, че ще се справя. За някоя нова работа ли става дума?
— Не съвсем. Просто смятам, че си загубил почва под краката си. Даже кражбата изисква известно умение. Току-що говорих по телефона с Уилкокс.
— Уилкокс сигурно е откачен — каза Пат нападателно. — Не съм крал нищо от него. Името му е върху ръкописа, нали? Преди две седмици му изложих цялата постройка — сцена по сцена. Даже написах една цяла сцена — накрая, за войната.
— А, да, войната — каза Бърнърс така, сякаш мислеше за нещо друго.
— Но ако краят на Уилкокс ти харесва повече…
— Да, неговият край ми харесва повече. Досега не бях виждал друг, който да си свърши работата толкова бързо. — Той замълча. — Пат, откакто влезе в тази стая, си казал само една истина — че не си откраднал нищо от Уилкокс.
— Разбира се, че не съм. По-скоро съм му дал.
Но го обзе някаква печал, изпита някакво физическо неразположение, когато Бърнърс продължи:
— Нали ти бях казал, че имаме три сценария. Ти си работил върху един стар, който отхвърлихме още миналата година. Уилкокс си е бил в кабинета, когато секретарката ти е отишла при него, и ти е пратил едно от тях. Хитро, а?
Пат бе онемял.
— Разбираш ли, той и момичето се обичат. Струва ми се, че това лято му е писала на машина някаква пиеса.
— Обичат се — повтори Пат невярващ. — Но той…
— Чакай малко, Пат. Достатъчно си загазил за днес.
— Той е виновен — извика Пат. — Не искаше да си сътрудничим… и през цялото време…
— … е пишел чудесен сценарий. И може сам да посочи сумата, която ще му дадем, ако го убедим да остане при нас и да напише още един.
Пат не издържаше повече. Изправи се.
— Както и да е, благодаря ти, Джак — започна да заеква той. — Обади се на агента ми, ако се появи нещо. — След това внезапно и рязко се втурна към вратата.
Джак Бърнърс се свърза по диктофона с директорския кабинет.
— Успя ли да го прочетеш? — попита с искрен глас той.
— Бомба е. По-добър, отколкото ми беше казал. В момента Уилкокс е при мен.
— Даде ли му да подпише договора?
— Сега ще му го дам. Струва ми се, че иска да работи с Хоби. Ето, говори с него.
Малко тънкият глас на Уилкокс прозвуча в мембраната:
— Трябва ми Майк Хоби — каза той. — Много съм му благодарен. Точно преди да пристигне, се бях скарал с една млада дама, но днес Хоби ни сдобри. Освен това искам да напиша пиеса за него. Тъй че ми го дайте — на вас не ви трябва повече.
Бърнърс вдигна телефона на секретарката си.
— Намери ми Пат Хоби. Сигурно е в бара отсреща. Отново го взимаме на работа, но ще съжаляваме.
Изключи телефона, после пак натисна копчето.
— О! Вземете и шапката му. Забравил си е шапката.
Един късометражен филм на патриотична тема
Пат Хоби, писателят и човекът, бе постигнал своя голям успех в Холивуд по времето на онзи период, който Ъруин Коб наричаше „епохата на плувните басейни с мозайки“ — непосредствено преди следващата епоха, през която хората изпитваха необходимост скоростният лост в колите им да не бъде нещо по-малко ценно от пищяла на свети Себастиан.
Мистър Коб несъмнено преувеличаваше, тъй като в онези щедри времена на нямото кино, когато Пат притежаваше басейн, той бе изцяло от цимент, освен ако не се смятаха пукнатините, през които водата упорито се промъкваше към калта, за да търси първоначалното си ниво.
„Но все пак това беше басейн“, уверяваше той сам себе си един следобед след повече от десет години. Въпреки че сега беше извънредно благодарен за дребната работа, която му бе възложил продуцентът Бърнърс — за седмица срещу два долара и половина, — цялата обидност на настоящото му положение не би могла да заличи този негов спомен.