Но Пат осъзна, че в момента не беше време за възхищение от самия себе си.
Той разлисти сценария на Уилкокс.
За голяма негова изненада той бе технически издържан — преминаванията и преливанията на кадрите един в друг, бързите смени, панорамите и снимките в движение бяха подробно и правилно описани. Това опрости нещата. Пат отвори на първата страница и написа в началото:
След което с бясна скорост нанесе няколко дузини дребни поправки. Сложи „Марш оттук!“ вместо „Махай се от очите ми!“, „сгафил“ вместо „загазил“ и замени „Ще съжаляваш за това“ с подходящия новоизлюпен израз „Мисли му!“. След това позвъни в отдела за сценарии.
— На телефона е Пат Хоби. Написах един сценарий заедно с Рене Уилкокс и мистър Бърнърс иска да го размножите на циклостил до три и половина.
Това щеше да му даде един час преднина пред нищо неподозиращия му сътрудник.
— Спешно ли е?
— Да, и още как.
— Ще трябва да го разделим между няколко момичета.
Пат продължи с поправките върху сценария до пристигането на куриера. Искаше му се да включи и идеята си за войната, но нямаше време — все пак той накара момчето да поседне за малко, докато написа усърдно с молив на последната страница:
Едър план: Борис и Рита.
Рита: Има ли изобщо някакво значение сега каквото и да било? Записах се като милосърдна сестра на фронта.
Борис (развълнувано): Войната пречиства и преражда!
Той я притиска към себе си в бурна прегръдка, при което музиката се усилва и кадърът избледнява.
Отпуснат и изтощен от усилията, които бе положил, Пат изпита необходимост да пийне, така че излезе и се шмугна предпазливо в бара срещу студията, където си поръча джин с вода.
Сгрян от питието, той се замисли за приятни неща. Почти бе направил това, за което го бяха наели — независимо от факта, че случайно ръката му бе попаднала на диалога, а не върху структурата. Но откъде Бърнърс би могъл да разбере, че постройката не е на Пат? Катрин Ходж няма да каже нищо от страх да не я обвинят в съучастничество. Всички бяха виновни, но най-виновен беше Рене Уилкокс, защото бе отказал да играе играта. Пат винаги — според разбиранията си — се бе включвал в играта.
Той изпи още един джин, купи си таблетки за подобряване на дъха в устата и се позабавлява малко пред монетния автомат в дрогерията. Луи, момчето в студията, което събираше облозите за конните надбягвания, го запита дали се интересува от големи залагания.
— Не днес, Луи.
— Колко ти плащат, Пат?
— По хиляда на седмица.
— Не е зле.
— О, доста много от нас, ветераните, ще се върнат в най-скоро време — взе да пророкува Пат. — Истинска школовка можеше да се получи само по време на немите филми, когато режисьорите снимаха без всякаква предварителна подготовка и трябваше да им подаваме остроумни шеги за части от секундата. Сега вършат детинщини. Наемат за филмите учители по английски! Какво знаят те?
— Какво ще кажеш за едно залогче на „Квакерката“?
— Не — отвърна Пат. — Днес следобед имам да работя върху нещо важно. Не искам да се тревожа за коне.
В три и половина той се върна в кабинета си, където завари два екземпляра от сценария в съвсем нови подвързии.
БАЛЕТНИ ПАНТОФКИ
от
Рене Уилкокс и Пат Хоби
Първа редакция
Това, че видя името си напечатано, му вдъхна самоувереност. Докато чакаше при секретарката пред кабинета на Джак Бърнърс, почти съжали, че не е сложил името си на първо място. При подходящ режисьор би могъл да се получи шумен успех от типа на „това стана за една нощ“ и ако името му фигурираше в нещо такова, това означаваше три или четири години охолство. Но този път ще си пести парите — ще ходи в Санта Анита само веднъж седмично, ще си намери някое момиче от типа на Катрин Ходж, което няма да очаква от него цяло имение на Бевърли Хилс.
