Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Карико няма да ти позволи да ме задържиш жив – каза той.
Тя отметна глава назад.
— Може и да ми позволи, след като по-голямата част от Гилдията ви са мъртви.
— Защо изобщо ме искаш жив? – попита той, без да спира да отстъпва назад.
Тя сви рамене.
— Робите ми са мъртви. Трябват ми нови.
Денил си помисли, че сигурно вече се приближава към съседната уличка. Ако продължаваше да я ангажира с разговори, може би тя нямаше да се сети да я блокира.
— Ще останеш много доволен. – Тя се усмихна многозначително и го огледа от главата до петите. – Обичам да възнаграждавам любимите ми роби.
Денил изпита диво желание да се разхили. „За каква се мисли тя? За някаква неустоима съблазнителка? Звучи абсурдно”.
— Не си моя тип – каза й той.
Жената повдигна вежди.
— Така ли? Е, това няма значение. Ще правиш каквото ти казвам или... – Тя се спря и погледна изненадано към уличката.
От всички околни врати и улички наизлизаха магьосници. Денил се втренчи в тях. Не разпозна нито едно от лицата. Изведнъж някой го сграбчи за ръката и го повлече настрани. Денил се спъна в някакъв праг. Зад гърба му се затвори врата.
Денил се обърна към спасителя си и усети как сърцето му подскочи.
— Тайенд!
Ученият се усмихна. Денил въздъхна облекчено, придърпа Тайенд към себе си и силно го прегърна.
— Напуснал си къщата. Защо го направи?
— Жената дойде. Реших да изчакам в уличката, докато си тръгне, но тя излезе оттам. Крадците ме спасиха. Казах им, че ще дойдеш да ме търсиш, но те не успяха да стигнат навреме до къщата.
Денил чу приглушено покашляне и замръзна, когато осъзна, че не са сами. Обърна се и видя висок лонмарец, който го гледаше с любопитство. Лицето му пребледня, после се изчерви.
— Виждам, че сте много добри приятели – каза мъжът. – A сега трябва да...
Вратата се разтресе от тежък удар. Мъжът трескаво размаха ръце.
— Бързо! След мен!
Тайенд хвана Денил за ръката и го повлече след непознатия. Зад гърба им се разнесе трясък. Лонмарецът се затича. Слязоха по една стълба и той ги въведе в едно мазе, и залости вратата зад гърба си.
— Това няма да я спре – каза Денил.
— Няма – отвърна непознатият. – Но ще я забави.
Той мина бързо между рафтове с бутилки вино и се спря пред един шкаф до задната стена. Отвори вратата и дръпна силно стелажите, върху които бяха наредени буркани със зимнина. Стелажите се плъзнаха напред, разкривайки друга врата. Непознатият я отвори и отстъпи встрани. Тайенд и Денил се промъкнаха в прохода. Наблизо стоеше едно момче, което държеше в ръка фенер.
Лонмарецът ги последва, след което придърпа стелажите обратно. Зад вратата на мазето се чу слаб звук, последван от експлозия.
— Няма време – промърмори лонмарецът. Той изостави шкафа сглобен наполовина и затвори задната врата. После взе фенера от момчето и се затича по коридора. Денил и Тайенд забързаха след него.
— Не е добре – мърмореше си непознатия. – Да се надяваме, че тя...
Зад гърба им се разнесе нова експлозия. Денил се обърна и видя, че на мястото на тайната врата се носи кълбо светлина. Лонмарецът си пое дълбоко дъх.
— Бягайте!
Глава 37
Очи в очи с врага
Роклята на прислужничка, която Сония намери, за да замени с окървавените си риза и панталони, беше предназначена за доста по-висока жена. Тя покриваше добре мантията, но ръкавите бяха твърде дълги и се наложи да ги навие, а и все настъпваше подгъва. Тъкмо беше възстановила равновесието си след поредното настъпване, когато в прохода се появи куриер. Той ги видя и ускори
— Имам... лоши новини – рече запъхтяно мъжът. – Един от... сачаканците... намери проходите.
— Къде? – попита Акарин.
— Недалеч оттук.
— Отведи ни там.
Куриерът се поколеба, после кимна. Тръгна обратно по коридора, а лампата му хвърляше изкривени сенки по стените.
— Ще опитаме същата измама – каза Акарин на Сония. – Този път се излекувай, когато сачаканецът те пореже. Започне ли да тегли силата ти, няма да можеш да я използваш.
— О, втори път няма да направя тази грешка – отвърна тя. – Не и след като разбрах какво е усещането.
Водачът продължи да върви по коридорите, като от време на време спираше и разпитваше доброволците, разположени край изходите. По пътя се разминаваха с бягащи хора, после се появи една тъмнокожа фигура. Фарин.
— Вече сте тук – рече запъхтяно той. – Добре. Тя идва насам.
„Значи е жената – помисли си Сония. – Авала”.