Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Тя позволи на нежната, прохладна сила да се излее в нея. Да заглади нащърбените места в нея, да ги успокои с приспивна песен. Дарбата на майка ѝ.
Не се предавай!
Когато Ключалката ѝ вземеше всичко, и тази част ли щеше да отнеме? Най-ценната частица от силата ѝ?
Тя закъта и тези мисли.
Стисна съсредоточено зъби и заповяда на кълбото вода да се завърти в дланта ѝ.
То обаче само потрепна.
Елин изсумтя.
- И това ми било Елфическа кралица на Запада!
Роуан се засмя.
- Продължавай да се упражняваш. След хиляда години може и да успееш.
Тя го плесна по ръката и капката вода се просмука в ръкава на ризата му.
- Цяло чудо е, че изобщо съм научила нещо от теб с това отношение.
И Елин изтръска задържалата се по ръката ѝ вода. Право в лицето му.
Роуан я захапа леко за носа.
- Знайте, принцесо, че си водя списък с всички ужасни неща, които излизат от устата ви.
Пръстите на краката ѝ се свиха и тя зарови пръсти в косата му, любувайки се на копринените кичури.
- Как да изкупя вината си за последното?
Можеше да се закълне, че от другата страна на вратата се чуха отдалечаващите се стъпки на голяма котка.
Роуан се подсмихна, навярно и той доловил светкавичното оттегляне на Гавриел. После долепи длан до корема ѝ и погали с устни челюстта ѝ.
- Хрумнаха ми няколко начина.
Но лекият натиск на ръката му беше достатъчен да ѝ напомни, че е спала цели три дни и пикочният ѝ мехур се е напълнил подобаващо. Тя изпъшка и скочи на крака. Олюля се и Роуан веднага се протегна да я хване.
- Преди да ме обезчестиш - заяви Елин, - трябва да намеря тоалетна.
Той се засмя и се наведе да вземе портупея си, оставен заедно с нейния до стената. Само Гавриел би ги подредил така старателно.
- Май тази нужда осуетява плановете ми.
***
Хората по коридорите ги зяпаха и някои шушукаха, докато минаваха покрай тях.
Кралицата и консортът ѝ. Къде ли са се крили през изминалите дни?
Чух, че отишли в планината и довели диваците.
Аз пък чух, че обикаляли из града и правели магии, които да го пазят от Морат.
Роуан още се подсмихваше, когато Елин излезе от общата дамска баня.
- Виждаш ли? - Тя тръгна с него, ала не към стаята им и евентуалното а към коридора, където изнасяха храната. - Известността започва да ти харесва.
Роуан вирна вежда.
- За твое сведение - където и да ходя през последните триста години, вечно плъзват слухове за мен. - Тя врътна очи, но се изкиска. - Тези са за предпочитане пред „безсърдечно копеле“ или „Чух, че убил човек с крак на маса“.
- Наистина ли си убил човек с крак на маса?
Усмивката му се разшири.
- И е вярно, че си безсърдечно копеле - подхвърли.
Роуан изсумтя.
- Не съм казал, че слуховете са лъжа.
Елин го хвана под ръка.
- В такъв случай мисля да пусна един. Нещо отвратително. Той простена.
- Направо се ужасявам, като си представя какво може да роди главата ти.
Тя продължи с пресилен шепот, докато минаваха покрай група човешки войници:
- Отлетял си обратно към бойното поле, за да изкълвеш очите на враговете ни? - Елин ахна и звукът отекна между каменните стени. – И си изял очите им?
Един от войниците се препъна, а другите извърнаха глави към тях.
Роуан я ощипа по рамото.
- Благодаря ти за този жест.
Тя кимна.
- Пак заповядай!
не слезе от лицето ѝ, докато си сипваха храна и обядваха набързо - разбрали бяха току-що, че е пладне, - седнали един до друг на някакво прашно, полузабравено стълбище. Почти като през онези дни в Мъглив рид, когато слушаха историите на Емрис, седнали коляно до коляно и рамо до рамо в кухнята.
Ала за разлика от миналата пролет, този път, когато избута настрани чинията си, Елин преметна ръце през врата на Роуан и устата му мигом посрещна нейната.
Да, определено не беше като в Мъглив рид, особено като се настани в скута му, без да я е грижа, че някой може да се появи на стълбището, и го целува, докато не остана без дъх.
Спряха точно преди Елин да реши, че всъщност не би било толкова лоша идея да разкопчае панталона му насред стълбището, а ръката му, галеща дискретно онова проклето местенце между бедрата ѝ, да проникне в нея.
Ако трябваше да е откровена, като тръгнаха да търсят приятелите си, още обмисляше дали да не го издърпа в най-близкия килер. Замъгленият поглед на Роуан ѝ подсказа, че и той се двоумеше за същото.
Но дори желанието, нагорещило кръвта ѝ, угасна, щом влязоха в древния кабинет на най-горния етаж на крепостта и видяха събраната група. Фенрис, Гавриел и Каол вече ги чакаха там, а Елида и Лоркан ги нямаше.