Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Тя не знаеше защо плаче. Може би от вълнението, което извика и душата ѝ молитвата на Али Джемали ефенди. Всъщност тъкмо мелодията я караше да се вълнува всеки път, хващаше я и я отнасяше. Не, този път е различно. Необратимо е, премина отсреща. Срина и последния мост, който я свързваше с миналото. Сбогом, заснежени планини! Сбогом, заледени ромолящи реки! Сбогом, тайнствени гори, където ветровете пеят песни! Сбогом, село мое, по чиито поляни гонех пеперуди. Сбогом, моя родино, където девойки с коси като пшенични класове и момци с румени лица танцуват, удряйки колене в земята. Вече няма връщане назад.
Хюрем се отърси от света, в който се беше отнесла, когато чу гласа на ходжата:
— Честито, чедо! — Възрастният мъж сякаш беше усетил бурята, развилняла се в нея. — Ти се роди за един нов свят, дъще Хюрем. Щом огря светлината на исляма, името ти, езикът ти, религията ти — всичко остана назад. Промени се, стана нов човек. Остави миналото назад, че да не помрачи бъдещето ти. Ти, която дари със синове и дъщеря султан Сюлейман — сина на султан Селим хан Свирепия. Поради това владетелят е доволен от теб. Недей да допускаш грешки и при вярата и службата си, че и Аллах да е доволен. Нужно е да се забрави миналото, за да живееш с бъдещето си. Да бъдеш запомнена не с това, което е било, а с това, което иде.
И Хюрем искаше това. И бездруго съдбата бе изтрила миналото ѝ. Александра Анастасия Лисовска бе мъртва, Руслана бе забравена. Макар християните да я наричаха Роксолана, тя бе Хюрем. Единствената любимка на султан Сюлейман — Хюрем. Докато Мерзука я прегръщаше развълнувано, тя си мислеше, че вече не иска да е наложницата на Сюлейман, а неговата съпруга. Бъдещето трябва да я помни като Хюрем — любимата съпруга на султан Сюлейман, владетеля на света. Хюрем — жената на падишаха и майка на султана!
Възрастният мъж подпря ръце о коленете си и се надигна, за да се изправи.
— Аллах да ти помага, чедо.
— Ходжа ефенди…
Гласът на Хюрем отново прозвуча на шейхюлисляма като мелодия. Обърна се към паравана, зад който стоеше Хюрем. Сигурно бе опряла ръцете си на решетката, защото пръстите ѝ се виждаха през дупките.
— Ние лично бихме искали да кажем новината на господаря ни.
Сега гласът ѝ бе хем пълен с молба, хем заповядваше.
Ходжата си помисли тревожно, че е права. Чак сега се сети и се уплаши, че е допуснал да се случи това. Въпреки дългогодишния си опит, той се бе оставил да му повлияят моментната ситуация и магията на момичето, чието лице не видя. Всичко бе приключило, без да научи волята на падишаха. Сега какво ли щеше да каже Сюлейман? Но как иначе би могъл да постъпи старецът? Защити се с думите: Ако падишахът не е съгласен, то Аллах е. Пък и като религиозен човек той не можеше да откаже на никого, който пожелае да стане мюсюлманин, с думите:
— Чакай да се допитам до падишаха. Да видим дали ще се съгласи да приемеш исляма?
Положението бе твърде деликатно. Ставаше въпрос за жената, родила на владетеля четири деца. Любимката на Сюлейман… Каква ти любимка, той си е направо влюбен до уши в нея, смъмри се старецът. И тази жена сега бе станала мюсюлманка, без да каже на падишаха за това. Али Джемали ефенди не можеше да предвиди каква ще е реакцията на султана. Очевидно бе щастлив с нея и щом разбереше, че трябва да се раздели с Хюрем, със сигурност щеше да полудее от ярост. Старецът реши: Аз не мога да кажа на един раб, за когото Аллах е отворил вратата към правия път, „Стой, не влизай!“. Това ще бъдат и думите ми към падишаха.
— Да… Предполагам, че така ще е по-подходящо, дъще — кимна той.
Хюрем потръпна доволна — фигурите вече се групираха за решителния „шах и мат“.
— Какво! — извика падишахът. — Добре ли чух?
На Хюрем ѝ се струваше, че е минала цяла вечност, но всичко се разви твърде бързо.
Всъщност Сюлейман усети, че има нещо странно, но не знаеше какво е. Първо, тази вечер Хюрем изобщо не пи вино. И на него не наливаше, освен ако той сам не пожелаеше. Беше необичайно мълчалива. Мислите ѝ се рееха някъде. Няколко пъти усети, че тя не чува думите му. Изглеждаше толкова развълнувана, той не бе свикнал да я виж такава. Сякаш ръцете и краката ѝ трепереха. Страхуваше ли се? Ако не я познаваше, Сюлейман щеше да си помисли, че е изплашена. Реши да я попита какво става, но се отказа. Сметна, че ако Хюрем имаше да му каже нещо, е по-редно тя да подхване темата.
Забеляза колко е красива дори и в мълчанието си — замислена, отнесена и боязлива. Бродирано покривало украсяваше червените ѝ коси, които се сипеха на вълни от раменете надолу. Всъщност тя обичаше да ходи вечер при Сюлейман със свободно разпуснати коси. Но от известно време използваше шарени кърпи. Не ги връзваше, а само ги поставяше на главата си и ги пускаше да висят надолу.