Хюрем. Московската наложница

Хюрем поклати глава отрицателно.

— Негово Величество не би ли предпочел да бъда мюсюлманка?

— Ние не подбираме хората по тяхната религия и вяра, Хюрем ханъм. Не си ли го разбрала толкова време? Твоята религия си е за теб, а нашата — за нас.

Хюрем усети обидата в гласа на падишаха. Но нямаше връщане назад. Вече и да искаше, не можеше да спре. Чуваше ударите на сърцето си. Помоли се Сюлейман да не ги чуе. От вълнение устните ѝ пресъхнаха. Едва-едва преглътна и промърмори с неясен глас:

— Питам, ако не бях християнка, а мюсюлманка, нямаше ли да е по-добре?

Всъщност Сюлейман отдавна бе осъзнал, че въпросът е сериозен. Отговорът, който щеше да даде, бе много важен за любимата му жена. Дори може би и за самия него. Как можеше да излъже пред Аллах? Разбира се, че би предпочел Хюрем да е мюсюлманка, но ако Бог беше преценил така, какво можеше да стори? Пък и какво по-голямо щастие да иска от това, което вече имаше? Тази християнка го бе дарила с четири чеда. Четири мюсюлманчета.

Притесняваше се да отговори, че щеше да е по-добре, разбира се, затова каза едва доловимо:

— Така е преценил Аллах.

Искаше в гласа му да проличи, че изобщо не отдава значение на тази тема, както и да покаже цялата си любов, но това не бе достатъчно, за да попречи очите на Хюрем да се замъглят.

— Но ако бях мюсюлманка, това щеше повече да зарадва султана ми, нали?

Падишахът я погледна с обич. Вече нямаше смисъл да прикрива истината, която и Хюрем знаеше, но искаше да чуе от неговата уста.

— Така е — прошепна.

Тъжното лице на Хюрем изведнъж се озари. От навлажнените ѝ очи сълзите рукнаха по бузите ѝ като наниз. Но това не бяха сълзи от мъка.

— Нека тогава Негово Величество бъде щастлив. Хюрем вече е мюсюлманка.

— Какво?!

Гласът на султан Сюлейман приличаше на вик. В него нямаше нищо друго освен учудване.

— Вашата робиня Хюрем, майката на децата ви, днес стана мюсюлманка.

— Какво?!

Младият падишах извика още по-високо и скочи от мястото си. Слисан, той направи една-две крачки и се обърна към Хюрем, която все още беше на колене.

— Какво си направила, какво?

— Станах мюсюлманка.

Падишахът изчака една-две секунди, за да осъзнае дали правилно бе чул тези две думи.

— Да не си променила религията си само за да ме направиш щастлив?

Докато Хюрем изтриваше с опакото на ръката си сълзите, които се стичаха по бузите ѝ, подсмръкна с нос, без да се усети, и каза:

— И да, и не.

Сюлейман отиде до нея, протегна ръка и помогна на момичето да се изправи.

— Как така — и да, и не?

Хюрем сякаш усети прикритото задоволство в гласа на мъжа.