Хюрем. Московската наложница

— Да — защото искам щастието на моя султан. Не желая заради мен да се говори пред него и зад гърба му, че жена му е неверница. И не искам принцовете ми и дъщеря ми Михрибан по-нататък да се срамуват от майка си… Не — защото от дълго време се чувствам така. При всеки езан душата ми потрепва, макар че не разбирам…

Падишахът я притисна към гърдите си. Хюрем попита:

— Успях ли да зарадвам Негово Величество султана?

В гласа ѝ този път имаше надежда и дори кокетство.

— Разбира се, че успя. И без това си ни направила щастливи, сега станахме още по-радостни.

Падишахът повдигна главата  ѝ и я целуна по челото.

— Ти ни зарадва, Хюрем ханъм, дано и Аллах те направи щастлива.

Известно време остана загледан в очите ѝ. Този път в погледа на падишаха имаше скрита обида.

— Защо не ми каза?

— Страх ме беше, че Негово Величество няма да ми позволи. Защото зная колко великодушен владетел сте вие. Щяхте да си помислите, че тук се чувствам под натиск и затова искам да сменя религията си. Отново щяхте да кажете, че моята вяра си е за мен, а вашата — за вас. А пък аз изцяло послушах гласа на Аллах.

— Как успя да го направиш така тайно? И валиде султан ли не знае?

— Не.

— Хайде, разкажи ми всичко, Хюрем ханъм.

И тя разказа всичко от игла до конец. Докато Сюлейман я слушаше, първо дясната му вежда се изви нагоре маниерно. А когато Хюрем каза, че Али Джемали ефенди бе направил това, веждата още повече се опъна. Но щом разбра, че по време на Рамазана хасеки е постила тайничко и докато останалите жени били в джамията, тя скришом е седяла отвън и е слушала проповедите, султанът не можа да се стърпи и се засмя. Също така се учуди, че Хюрем бе научила от Мерзука някои религиозни правила и как да се моли. В двореца, за който се говореше, че на всеки ъгъл има по хиляда очи и всеки камък има по хиляда уши, пред очите на всички тя бе научила порядките на мюсюлманите, а очевидно никой не бе забелязал.