Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Хафса султан нямаше време да се подсмихне на това точно в този момент. Веднага заговори по същество:
— Прав е да се побърква, дъще. Хюрем тайно е сменила религията си.
— Какво е направила?
— Произнесла е Шехадет и е станала мюсюлманка.
Хатидже султан слисано плесна бузите си с двете си ръце, но това ѝ се стори недостатъчно.
— Не вярвам — изписка тихичко тя.
— Добре ще е да повярваш. Защото падишахът е повярвал.
Жената несъзнателно бе имитирала гласа на дъщеря си, докато произнасяше „падишахът“. Но Хатидже султан бе толкова слисана, че не обърна внимание на закачката.
— Той със сигурност се е зарадвал.
— Стори ми се по-скоро разгневен.
— Какво има да се ядосва? Всъщност трябва да я поздрави. Оказа се много смело момиче, браво на нея. Религия не се сменя току-тъй. Браво на момичето. Докато злословеха, че московчанката била магьосница, Хюрем ханъм получавала благословията на Аллах, а? Трябваше да се досетим. Как тайничко се промъкваше до джамията и седеше отвън! Значи някакъв глас я е призовал.
— Ти вярваш ли, че го е направила само заради религията и вярата?
Въпросът бе зададен с такъв тон, че Хатидже се обърка.
— Ами за какво ще го направи?
— Я навържи случките една след друга. Хюрем спечели благоволението на Сюлейман. Гюлбахар бе заточена — каза Хафса и когато видя, че дъщеря ѝ се готвеше да възрази, продължи: — Вярно, натъжи се, плака, умолява падишаха, но дали това не беше само привидно? Дали това бяха истинските ѝ чувства, или играеше роля? И накрая какво стана?
Дъщеря ѝ понечи да отговори, но Хафса султан отново не ѝ остави възможност.
— Една малка наложница се превърна в единствената жена на владетеля на света. Роди четири деца едно след друго и така заздрави позициите си. Колко още ще роди, не зная. Сега пък си смени и религията.
Хатидже въртеше в ръцете си сърмената украса на роклята си.
— Тези деца не падат от небето, нали? Падишахът ги иска и тя ги ражда.
Хафса султан или не чуваше думите ѝ, или не ги разбираше.
— Човек е различен в душата си, дъще. Какво си мисли и какво крои, ние няма как да узнаем.
— Според теб защо е постъпила така?
— Залага капан на Сюлейман.
Хафса султан бе казала това, сякаш прошепва някаква тайна.
— Какво?
Хатидже направи жест на недоверие с ръка. Опита се да покрие лицето си, но не можа да скрие усмивката от майка си.
— Изобщо не се смей. Косите на майка ти не побеляха без причина. Какви конспирации и интриги е виждала тя! Момичето се опитва да увеличи влиянието си върху Сюлейман — каза Хафса.
— Колко повече да му въздейства? Докато говорел за Хюрем, падишахът се забравял, разказваше Ибрахим паша вчера. Нямало нещо, което Хюрем да поиска, и падишахът да не го стори.
— Твоят съпруг стана велик везир, но очите му още не са се отворили. Останаха едно-две неща, които Хюрем иска, но не може да пребори Сюлейман. Сега се опитва да ги осъществи.
— Какви са те?
Хафса султан отново зашепна заговорнически:
— Няма да остави трона на сина на Гюлбахар. Хюрем вече иска този престол за собствения си син.
Хатидже султан за първи път стана сериозна.
— Хюрем си смени религията само защото иска един от синовете ѝ да бъде обявен за престолонаследник?
Жената погледна в очите на дъщеря си.
— Една от причините. Важна, не по-малко от гласа, който е чула в душата си.
— Но падишахът няма да направи това. Той много обича принц Мустафа.
Хафса султан дори не чу какво каза дъщеря ѝ. Изведнъж кощунствена мисъл се бе прокраднала в едно кътче на мозъка ѝ.
Видяла промяната в изражението на майка си, Хатидже султан стана още по-любопитна.
— Какво?
— Да не би това момиче да прави онова, за което си мисля? — Жената сякаш питаше някакъв невидим събеседник. — Не насилвай съдбата си и Сюлейман, Хюрем — прошепна след това. — Не знам за твоята орис, но познавам сина си по-добре от теб. Въодушевлението на Сюлейман бързо угасва, а гневът му няма умора.
После Хафса султан каза припряно на дъщеря си:
— Ставай. Ставай, тръгваме.
— Къде?
— Да честитим на Хюрем ханъм.
Но Хатидже султан разбра, че истинското намерение на майка ѝ е да разпита девойката.
Майката и дъщерята завариха небивала суматоха в покоите на Хюрем, в които почти влетяха. Цареше невероятен хаос. Прислужничките търчаха напред-назад, а Хюрем се въртеше между тях и им даваше заповеди.